ПОРАЗИТЕЛНАТА АСТРОНОМИЯ НА ДОГОНИТЕ

Л. М. Гиндилис

 

Първата мисъл, която ти идва наум, когато се запознаваш с астрономическите мотиви в митологията на догоните, е: наистина ли всичко това е така? До каква степен адекватно е могло да бъде предадено съдържанието на езотеричните знания на този скромен африкански народ ? Разбира се, решаващата дума по този въпрос трябва да принадлежи на специалистите-етнографи. Що се отнася до съответствието на митологичните представи (в този вид, в който са изложени в коментираната статия) със съвременното астрономическо знание, то е наистина удивително.

 

В това отношение по-показателни са представите на догоните за движението на Земята и за строежа на Слънчевата система, защото те са по-малко абстрактни и затова допускат по-малко произвол при интерпретирането им. От детството си сме свикнали с мисълта, че Земята се върти около оста си и се движи по орбита около Слънцето. Тези представи ни се струват сега толкова естествени, че сме склонни да забравяме мъчителните усилия, които са били нужни на науката, за да установи тази истина. Човечеството много неохотно се е отказвало от представата си за неподвижността на Земята и трудно « приемало идеята за нейното движение, защото това като че ли е противоречало на здравия смисъл.

Много са интересни данните за спътниците на Юпитер. Днес са известни 14 спътника, като два от тях бяха открити през последните години. Четири спътника — Йо, Европа, Ганимед и Калисто, образуват групата на т. нар. Галилееви спътници. Те са били открити от Галилей през 1610 г. Това са доста ярки обекти от 5—6 звездна величина, които могат да се видят със слаб телескоп, далекоглед или даже с добър военен бинокъл. Останалите «пътници отразяват слънчевата светлина много по-слабо « могат да бъдат наблюдавани само със силен телескоп, видимото ъглово разстояние от Галилеевите спътници до Юпитер е няколко ъглови минути. Могат ли те да бъдат открити с просто око? Намерете на небето звездата Мицар (дзета от Голямата мечка; разположена е на дръжката на на колата). Вгледайте се внимателно, може би ще успеете да забележите до нея една слаба звездичка.Това е Алкор, звезда от 5 звездна величина, намираща се на разстояние около 12 ъглови минути от Мицар.

Спътниците на Юпитер са няколко пъти по-слаби, затова е много по-трудно да бъдат забелязани с просто око и все пак хора с остро зрение биха могли да видят обект с такава яркост и даже да различат два подобни обекта разположени на разстояние няколко ъглови минути. Биха могли... ако на наблюдаването на спътниците не пречеше ослепителният блясък на планетата. Юпитер е по-ярък от Галилеевите спътници приблизително 1500 пъти. Не случайно преди изобретяването на телескопа за тях беше известно нищо. Да предположим обаче, че на догоните се е удало по някакво чудо да различат редом с яркия Юпитер слабите, едва доловими "звездички". За да направят от наблюдението извода, че това са спътници, обикалящи около планетата, те би трябвало да имат развита система от астрономически знания, което като че ли е най-чудното.

 

Интересно е, че знанията на догоните се характерзират с определена избирателност. Те знаят, че Земята се движи и че Слънцето се върти, знаят за спътниците на Юпитер и за пръстена на Сатурн, но подобно на древните астрономи сякаш не подозират за съществуването на Уран, Нептун и Плутон.

Но, разбира се, най-поразителни са сведенията за Сириус, съобщени на Гриол. Днес са известни хиляди двойни звезди; астрономите смятат, че повечето звезди в Галактиката образуват двойни или кратни системи. Дълго време обаче съществуването на двойните звезди е било подлагано на съмнение. През 1871 г. Кристиан Майер, който публикува списъка на 89 двойни звезди, твърдеше, че е открил спътници, които обикалят около главна звезда. Това смело твърдение беше осмяно от съвременниците му, а спътниците на звездите бяха сметнати за плод на халюцинациите на автора. Разбира се, догоните не са били длъжни да се съобразяват с предразсъдъците на европейската наука. Но по какъв начин са могли да открият, че Сириус е двойна звезда ?

Спътникът на Сириус — Сириус В, е звезда от 8м,6 величина. Подобен обект за разлика от Галилеевите спътници на Юпитер не може да бъде видян с просто око! Видимото ъглово разстояние от главния компонент е 7,6 секунди. Практическата разделителна способност на човешкото око (остротата на зрението) е средно 1 ъглова минута (за обекти с еднаква яркост при добра видимост на тези обекти); Теоретичната(дифракционната)граница за окото е около 12 ъглови секунди. Някои хора с много остро зрение могат да се приближат до тази граница. Известно е например, че майката на Кеплер видяла фазите на Венера (максималният ъглов размер на Венера е 25— 40 ъглови секунди). Да бъдат различени обаче две звезди вътре в дифракционната граница е невъзможно.

 

В случая със Сириус работата се усложнява още и от това, че главната компонента е много ярка звезда, почти 10 хиляди пъти надминаваща блясъка на спътника. Затова е много сложно да бъде открит Сириус В даже с помощта на телескоп. Не случайно той беше „уловен" едва в средата на XIX в., и то по косвен път — чрез наблюдаването на малките отклонения в движението на главната компонента подобно на начина, по който сега биват откривани тъмните, невидими спътници на звездите.

Сириус В е малката звездичка долу вляво. (Снимката е от телескопа Хъбъл)

 

Да предположим, че по-рано Сириус В е бил червен гигант и е обикалял около Сириус А на по-голямо разстояние. Тогава той би могъл да бъде наблюдаван с просто око. Както обаче показват изчисленията на Д. Я. Мартинов (списание „Земля и Вселенная", 1976, № 1, с. 39), Сириус В преди избухването си би трябвало да се движи по още по-близка до Сириус А орбита, следователно пак би било невъзможно те да бъдат наблюдавани поотделно. Бихме могли да приведем и други аргументи против избухването на компонентата В, обаче тук не е нужно да дискутираме тази хипотеза.

Тя няма отношение към проблема за догоните : те съобщават за малка бяла звезда, която обикаля около главната компонента с период 50 години, т. е. за съвременните параметри на системата Сириус. Затова, даже ако някога Сириус В е бил червен гигант и догоните или прадедите им са могли да го наблюдават тогава, остава неясно как са получили данните за съвременните параметри на системата.

 

Размерът на Сириус В е приблизително равен на размера на земното кълбо(Диаметърът му е 3 пъти по-голям от диаметъра на Земята ), а масата му е от порядъка на масата на Слънцето, следователно средната плътност на веществото в недрата на тази звезда е около 1 т/см3. Веществото се намира в състояние нат. нар. изроден газ. Ние не знаем може ли да бъде съпоставяно това състояние с категорията "сагала" от митологията на догоните. Но представата, че това е много тежко вещество, звучи многозначително. Също така многозначително както твърдението, че Вселената е "безкрайна, но измерима" .

 

И така ние се връщаме към първоначалния въпрос за източника на необикновените знания на догоните. Все пак ми се струва, че тези знания не са изолирано явление. Може би прадедите на този народ през дълбоката древност са били в контакт с много висока култура и техните митове са запазили елементи от задълбочено знание. С проблясъци от такива знания се срещаме и в други области на човешката култура (виж напр. А. А. Горбовски, „Загадки древнейшей истории", М., 1971).

Както изглежда, ние, хората от XX в. , трябва да променим снизходителното си отношение към древните култури. Да разберем кой е източникът на тези задълбочени знания, означава да разберем твърде много. В този смисъл темата за палеоконтакта в интерпретацията на Герие не е много убедителна. Едва ли може да бъде сравняван обект, заемащ цялото небе от хоризонт до хоризонт, с изкуствен спътник на Земята. Разбираемо е желанието да бъде осмислена всичко от позициите на днешните представи, но по отношение на палеоконтакта тази позиция не винаги е оправдана. Нали преди сто години бихме могли да съпоставяме „люшкащия се" обект не с изкуствен спътник на Земята, а с въздушен балон. Източникът на необяснимо задълбочените знания на догоните, както и на други древни народи, може да бъде търсен отвъд пределите на Земята, в далечните светове, но при това не трябва да приписваме на жителите на тези светове нашия начин на живот и нашата съвременна технология..