Джалал ад-Дин Руми (1207 - 1273)

 
 

 
 
     


     
 

 

***

Имитирайки другите
Не успях себе си да открия.
Навътре вгледах и разбрах
Че единствено аз
знам своето име.
Когато отново излязох навън,
Намерих Моето истинско аз.

 

 

***

Не навеждай
Главата си до земята -
вдигни я в екстаз.
Като Праскова стани,
събудена от Пролетта -
целият усмивка,
целият екстаз...

 
     
нагоре


     
 

 

***

Време е,
Тичай сега в къщата на виното
Там, накрая,
всички влюбени живеят.
Тичай там сега,
влез и чашата грабни.
Лудостта пресяга се към теб
с ръце засмени.

 

 

***

Скъпо сърце,
откъде кураж намираш
възлюбения да издирваш,
когато знаеш,
че той погубил е
толкоз много като теб?
"Не ме е грижа,"-
каза моето сърце -
"копнея само за едно:
да се разтопя в него".

 
     
нагоре


     
 

 

***

Поглеждам към живота си
и виждам, че само любовта
е била спътник на душата ми.
От дълбините
душата ми извиква:
"Не чакай -
Предай се на тази Любов!"

 

 

***

Смея се с цялото си тяло,
като роза,
а не само с устните си.
Захвърлил съм себе си през глава,
за да застана гол
с краля на Пролетта.

 
     
нагоре


     
 

 

***

Няма знаци пътеводни
в пустинята - керваните
се водят по звездите,
В мрака на отчаянието,
Надеждата е единствената светлината.
ала в градината на твоя живот,
Любими Мой,
Не се надявай речната върба
с фурми да те дари.

 

 

***

Той е точно пред теб.
Но къде е това?
Къде е "отпред" на душата?
"Отпред" или "отзад" се отнася за телата.
Светлината-Дух не е ограничена от пространство.
Изследвай своя вътрешен отвъден свят.
Не бъди късоглед дневен сънливец,
объркан в кошмара да си в тяло.
В Реалността "ти" не съществува.
Може ли да има "отпред" и "отзад" в отвъдния свят?

 
     
нагоре


     
 

 

***

Те казват, че средният път е пътят на знанието,
но това също е съвсем относително.
За камилата един поток е нищо,
но за мишката той е океан.
За да изчислиш нещата, ти трябва да знаеш
къде започват и къде свършват нещата.
Но безкрайността не е ограничена по този начин.
Кой знае кой път е средният?

 

 

***

Аз казах: "Твърд си като един от тях!"
"Знам, - отвърна той, -
че съм твърд за твоето най-добро,
не от озлобеност и омраза."
Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",
удрям го през лицето.
Защото това е съкровищницата на любовта, о, глупако!,
това не е овчарник!
Избърши си очите и разгледай
портрета на сърцето."

 
     
нагоре


     
 

 

Нашепване от Любовта

Любовта ми шепнеше в ухото :

"По- добре бъди жертвата отколкото ловеца.
Влезни в ролята на моя глупак.
Престани да се опитваш да бъдеш Слънцето и стани малко петънце !
Живей пред моята врата и бъди бездомен.
Не се преструвай да бъдеш свещта , бъди нощната пеперуда ,
Така ти ще опиташ от елексира на Живота
И ще познаеш силата скрита в отдаването.
"
Много оскъдни са цветята на назъбената скала ,
бъди почвата , бъди мек ,
така дивите цветя ще те намерят ,
където и да си.

Ти беше коравосърдечен
твърде дълги години !
Опитай нещо друго!
Отстъпи , предай се , капитулирай !

 

 
     
нагоре


     
 

 

ЗВЕЗДА БЕЗ ИМЕ

 

Посадени есентта-семената
спят на топло под снега през зимата.
Пролетта пробиват почвата и се издигат в ръцете на слънцето.

Растейки бебето се отделя от кърмещата го ,
то с лекота я забравя
и се справя с по- твърдата храна.

Така Вие би трябвало да ползвате пречистената светлина
и да еволюирате до мъдростта
свободни от булото на егото.

Ето как сте дошли тук ,
като звезда без име.
Преминете през нощното небе с тази анонимна светлина !

 

 
 
     
нагоре


     
 

 

АЗ , ТОВА СЪМ ТИ

Аз съм частичките прах видяни във слънчевия лъч
Аз съм и кръглото слънце.

На прашинките Аз казвам –бъдете
На слънцето - продължи да светиш.

Аз съм утринната мъгла.
И диханието на вечерта.

Аз съм вятъра на върха на клоните.
Морския прибой върху скалите.

Мачтата, руля , кормчията и кила ,
Аз съм също и кораловият риф , върху който те се разбиват.

Аз съм дървото с папагала в неговите клонки.
Тишина , мисъл и глас.

Музиката излизаща от флейтата.
Искрата от камъка , сиянието на разтопения метал.

Розата и славеят изгубен в нейният аромат.
И горящия восък , и пеперудата запленена от него.

Аз съм всички заповеди на Битието , въртящата се галактика ,
Еволюционната интелегентност , възхода и падението .
Съществуващото и Несъществуващото.

Ти , който знаеш , Джелал ад дин ,
Ти , проявеният във всичко това , - кажи кой съм Аз .

Кажи - Аз ,това съм Ти .

 

 
     
нагоре


     
 

 

***

Бях земя , умрях и станах растение.
И от растителността умрях и се появих като животно.
После умрях от животинското и се превърнах в човек.
Защо тогава сега е този страх от изчезването ми чрез смъртта?

Сега когато ще умра ,
ще получа крила като ангелите ,
След това , ще се възнеса по- високо и от ангелите –
и което ние не можем даже и да си го представим,
Аз ще бъда това .

 

 

***

Умрях като минерал и станах растение;
умрях като растение и станах животно.
Умрях като животно и станах човек.
Защо тогава да се страхувам в смъртта да стана нищо?


При моята следваща смърт
ще създам крила и перушина като ангел;
после, понасяйки се по-високо -
нещо, което не можете да си представите -
ще стана ангел.

 
     
нагоре

     
 

 

СТРАННОПРИЕМНИЦА

Човекът е странноприемница
Всяка сутрин –новопристигнали
Радост ,униние, подлост
И съзнанието проблясва за миг
Като неочакван посетител.

Приветствай и забавлявай всички!
Дори да са тълпа от тъги,
които свирепо нахлуват,
помитайки мебелите ти,
пак почитай всеки гост.
Може би той те пречиства
За някоя нова наслада.

Тъмната мисъл, срамът, злобата-
Посрещни ги със смях на вратата
И ги покани вътре.

Благодари за всеки посетител,
Защото всеки ти е изпратен
Като водач от отвъдното.

 

 

ДРЕХАТА СИ ЗАХВЪРЛИ

Тези, които не чустват тази любов,
увличаща ги като река,
тези които не пият зората
като чаша изворна вода
или не приемата залеза за вечеря,
тези,които не искат
да се променят,
нека спят.

Тази любов
е отвъд учението на теологията -
тази стара хитрина и лицемерие.
Ако искаш ума си
по този начин да оформиш,
продължавай да спиш.

Аз се отказах от мозъка си,
разкъсах дрехата си на парчета
и захвърлих я надалеч.
Ако не си напълно гол, обвий се
с красивата си роба от думи
и спи.

 

 
     
нагоре


     
 

 

Алхимикът на Любовта

Ти дойде при нас от един друг свят,
Отвъд звездите и Пустотата на космоса

Трансцендентен , пречистващ ,
с невъобразима красота ,
носещ със себе си елексира на Любовта

Ти промени всички,
които бяха докоснати от Теб.
Тривиалните рутина , грижи и печал
се разтвориха в Твоето присъствие,
донесе пълнота и на властелина и на подчинения,
и на селяка , и на царя.

Ти ни смути
със своята изящност.
Всичките злини превърна
в доброжелателност.

Ти си майсторът алхимик.

Ти запали огъня на Любовта в
земята и небето ,
в сърцето и душата на всяко същество.

Чрез твоята обич ,
съществуващото и несъществуващото станаха едно.
Всички противоположности се сляха.
Всичко ,което беше осквернено ,
стана свещено отново.

 

 
     
нагоре


     
 

 

Изгуби се в Призива

Господи, каза Давид, щом като не се нуждаеш от нас,
защо създаде тези два свята?

Релността отвърна: О, затворнико на времето,
Аз бях тайно съкровище на добротата и щедростта
и Аз желаех това съкровище да бъде познато,
така създадох огледало: неговото блестящо лице, сърцето;
неговият затъмнен гръб, светът.
Гърбът би те задоволил, ако никога не си видял лицето.

Някой направил ли е огледало от кал и слама?
Сега разчисти калта и сламата и огледалото ще се разкрие.

Докато сокът за кратко ферментира в бъчвата,
той не е все още вино. Ако искаш сърцето ти да свети,
трябва да свършиш малко работа.

Моят Крал се обръща към душата в плътта ми,
Ти се завръщаш, точно както замина.
Къде са следите от моите дарове?

Ние знаем, че алхимията трансформира мед в злато.
Това Слънце не желае корона или роба по Божията милост.
То е шапка на сто гологлави мъже,
покривало за десет, които бяха голи.

Исус седна смирено на гърба на магаре, дете мое!
Как би могъл полъхът да язди магаре?
Дух, намери своя път, като поток в търсенето на смирението.
Разум, извърви пътеката на безкористността във Вечността.

Помни Бог толкова много, докато се забравиш.
Нека призоваващият и призоваваното изчезнат;
изгуби се в Призива.


 
     
нагоре


     
 

 

Любовта ми каза

Аз се прекланям пред луната.
Говори ми за мекото сияние
на пламъка на свеща
и за сладостта на моята луна.

Не говори за тъгата,
кажи ми за съкровището скрито,
ако е до теб,
и тогава просто замлъкни.

Снощи изгубих
овладяването си на реалността
и прегърнах лудостта.
Любовта ме видя и каза:
“Аз се появих , изтрий лицето си
и остани тих.”

Аз казах:
“О Любов, аз съм уплашен,
Но не от теб.”
Любовта ми каза:
"Няма нещо, което да не съм аз
Просто бъди тих.
Ще прошепна тайни в ухото ти,
просто кимай утвърдително
и тих бъди"

Душа – луна
се появи на пътя на сърцето ми,
Колко ценно е това пътешествие.

Аз казах:
“О Любов, що за луна е това?”
Любовта ми каза:
“Не питай, просто бъди тих.”

Аз казах:
“О Любов, що за лице е това,
ангелско или човешко?”

Любовта ми каза:
"То е отвъд всичко което знаеш.
Бъди тих.
Ти живееш в тази зала
от образи и илюзии
напусни сега тази къща и
бъди тих"

Аз казах:
" О любов кажи ми моля те,
дали Бог знае,
че към мен отнасяш се така?”

Любовта ми каза:
Да Той знае , просто бъди
съвсем, съвсем тих."


 

 

***

Ако никога не си виждал дявола,
то погледни себе си.

 

***

От какво се опитваш да избягаш?
От самия себе си?
Това е невъзможно!

 

***

Ако желаеш вечен живот,
научи се да умираш в тялото,
преди смъртта да те връхлети.

 

***

Мислите са объркващи.
Наслаждавам се на мисленето,
но когато искам да избягам
се извисявам като птица.
Мислите са като комари.
Аз политам надолу и ги изяждам.

 

***

Елате, елате всички, които и да сте
пътешественици, поклонници,
всички, които обичате раздялата - все едно.
Елате, даже когато сте престъпили
хиляди пъти своите клетви.
Нашият керван не означава отчаяние -
Елате и още веднъж елате

 

***

Историята на любовта трябва да чуеш
от самата любов.
Защото тя е няма и говореща
едновременно.

 

***

Умът е неспособен да изрази Любовта.
Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта
и какво означава да бъдеш любещ.
Пътят на нашите пророци е пътят на Истината.
Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов;
умри в Любов, ако искаш да останеш жив.

 

 

 
     
нагоре

     
 

 

***

Аз казах: "Твърд си като един от тях!"
"Знам, - отвърна той, -
че съм твърд за твоето най-добро,
не от озлобеност и омраза."
Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",
удрям го през лицето.
Защото това е съкровищницата на любовта, о, глупако!,
това не е овчарник!
Избърши си очите и разгледай
портрета на сърцето."

 

 

***


Както кръжащите къдрици се вият на вълни по главата ми,
така се движа и извивам в свещен танц!
Танцувай, о сърце, бъди въртящ се вихрен кръг,
гори във пламъка - не е ли Той свещта?

 
     
нагоре

     
 

 

***

Освободи се от Аза с един замах! Бъди като меч
без следа от меко желязо; бъди като стоманено огледало,
отстрани всичката ръжда с разкаяние.

 

 

***

Тази душа получава от душата знанието,
а не от книги, нито от говорене.
Ако знанието на тайните нараства от празнотата
на духа, тогава сърцето е осветено.

 
     
нагоре

     
 

 

***

Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак - избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете - поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи - събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец - последвай го.

 

 

***

След всяко "О, Господи!", което изричаш,
стои едно хилядократно "Тук съм".

***

Историята на любовта трябва да чуеш
от самата любов.
Защото тя е няма и говореща
едновременно.

 
     
нагоре

     
 

 

***

Влюбеният луд е през цялата година, разпасан, болен и в немилост.
Без любов няма нищо освен мъка.
Когато си влюбен... какво друго има значение?

 

 

***

В Твоята светлина аз се уча на любов.
В Твоята красота в поезията изкусен ставам.
Ти танцуваш в гърдите ми, където никой Те не вижда,
но понякога аз Те зървам и тез проблясъци
превръщат се в това изкуство.

 
     
нагоре

     
 

 

***

Тази нощ, тези, мистериите що познават са пияни,
седнали в екстаз зад всичките воали с Приятеля.
Чудно, странно съществуване, не доближавай нашата врата!
Странниците тази нощ на друг свят принадлежат

 

 

***

В този свят на преплетени огледала,
Това, което гледа, вижда през хиляди криволичещи пътеки.
Погледни сега в тези очи, виж как те гледат –
кой е този Човек-Слънце изскачащ засмян?

 
     
нагоре

     
 

 

***

Изпих еликсира на Твоята страст,
О, Вода на живота,
изпих го и превърнах се в Теб.
Смъртта дойде и усети ароматa Ти около мен...
Самата Смърт опияни се и забрави да убива.

 

 

***

Пиян съм, знам, но от лицето Му...
Удавен, да, но в Неговата река от вино...
Неговата захар, Неговата цветна градина ме нахраниха.
Аз говоря тук, но с Неговия глас.

 
     
нагоре

     
 

 

***

Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.

 

 

***

Те ме нарекоха “предател”: аз спях в Твоите ръце.
Нарекоха ме зъл: аз пих от Твоите устни.
Те казаха, че нищо не разбирам: Ти ме нахрани с Твоята захар.
Те казаха, че ще бъда забравен: Ти каза: “Живей завинаги!”

 
     
нагоре

     
 

 

***

Този, който не е луд за Теб е богохулник.
Този, който не е разбит от Теб – той няма душа.
Не бих нарекъл всемирния Разум “разумен”,
докато не го видя луд и обезчестен от страст.

Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда


 
     
нагоре

 

Забележки, препоръки, предложения: wmileva@mail.bg, ICQ #242-673-383