Слънчева храна

Когато пристига в САЩ, научните екипи се убеждават, че индиецът наистина оцелява без храна. Изследванията се водят от д-р Патъл от Джеферсъновия университет. Резултатите доказват, че всички процеси в тялото на Манек са нормални. Въпреки че не сме растения, които трансформират слънчевата енергия в храна, Манек доказа, че можем да го правим със същия резултат. Той казва, че ние живеем за сметка на вторичната слънчева енергия, която поемаме като се храним с растения. Това, на което трябва да се научим е да поглъщаме тази енергия направо от първоизточника.

Манек е роден през 1937 г. и е инженер. Кариерата му е успешна. Но идва момента, когато усеща пълната безмисленост на стремежа към материалното. През 1962 г.попада в ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери. Ученичка на Ауробиндо, продължаваща дейността му след неговата смърт му предава посланието: " Ти трябва да донесеш на земята слънчевата енергия, за да помогнеш на Висшия Разум да докосне всяко тяло". По-късно се среща с Учител, който го избира сред тълпата, за да му каже същото, което вече му е предала ученичката на Шри Ауробиндо.

Въпреки това Манек дълго не знае какво да прави. Той ходи бос по земята, стои на слънце и прави всичко, което би могло да помогне на намерението му. Неочаквано забелязва, че апетитът му видимо е изчезнал и че не се нуждае от храна, а енергията му се е повишила няколко пъти. Тогава идва откритието, че слънчевата енергия трябва да попадне в тялото. Как? През очите. Той започва стъпка по стъпка да приучава очите си да гледат право в слънцето.

Феномен

Хира Ратам Манек вече осма година се храни само и единствено със слънчева светлина. Понякога разнообразява менюто си с чаша чиста вода. Тялото няма необходимост от нищо повече, доказа Хира Манек и светът, макар и бавно, започва да вярва в това. Просто защото Манек и сподвижниците му са живи и се чувстват отлично. Името "феномен ХРМ" принадлежи на учени от НАСА, заинтересувани от диетата на индийския гражданин...

НАСА го кани, за да провери и изследва тази способност на тялото, заради възможността астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем, докато водата може да се регенерира и използва постоянно. Светът знае за Манек не от вчера. Още докато живее в щат Керал той започва експериментите през 1992 г. През 1995 г. отива на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност.

 

 

 

Какви са обясненията? Религиозната мотивация е важна, но физиологията не й се подчинява винаги. Манек не е генетично различен от другите. Изводът: очевидно той успява да се храни със слънчева енергия.

При хроничната адаптация към гладуване - 16-30 денонощия метаболизмът силно се забавя. Клетките получават само кислород и вода. Центровете на глада в мозъка са потиснати и активират центровете на ситостта. Човек се приспособява и може да извършва нормална дейност, изразходвайки 500-600 калории. В случая Манек получаваната през очите слънчева енергия захранва и изхранва цялото тяло. Като ретланслатор служи епифизата - жлезата при "третото око". Нейната активация дирижира цялата ендокринна система. Чрез мелатонина тя регулира биоритмите, циклите на сън и бодърствуване, забавя стареенето. Епифизата намалява растенето на тялото и забавя метастазирането на някои тумори. Чрез серотонина тя участва и в психическата дейност и е пряко отговорна за екстрасензорните възприятия. Тази крехка жлеза е с обичайни размери 6 на 8 мм. Но когато сканират Манек неговата епифиза е с размери 8 на 11 мм. При този 66-годишен мъж тя е голяма колкото при 20 - годишните.

Размерът сам по себе си не говори за хиперфункция, тя се установява чрез нивата на мелатонина и серотонина, които при Манек са в норма. Кожата също събира енергия. Акупунктурните точки са антени, които се активират чрез акупунктура и акупресура, чрез въздействието на слънцето. Приемат я пръстта, водата, растенията, животните. Когато ходите боси вие събирате в себе си от тази енергия. Тя се натрупва неясно къде, но има хипотези, че се складира в продълговатия мозък. Д-р Судхир Шах казва в интервю: "Това, с което се сблъскваме в този момент засега не е стопроцентов научен факт, а само разработка на хипотеза. Ние предполагаме, че празният стомах е нещо, с което може да се свикне напълно." При адаптирането към глада се активира мозъчен участък, който е отговорен за парапсихологическите способности. Проявява се шесто чувство и организмът започва да се саморегулира. Нито хипоталамуса, нито хипофизата или продълговатия мозък претърпяват някакви промени. Глада не прави човек по-глупав, а го превръща в свободна творческа личност.

Манек казва, че той е достигнал интуитивно до това знание, което както повечето важни за нас тайни, е забравено.

 

 

Експериментът

Лекарите, към които се обръща за помощ са заинтересувани. Манек жертва година от живота си, когато започва да работи с научна група в Гуджарат. Решено е да гладува 365 дни, но експериментът продължава 411 дни. Това не е първото му гладуване. Вече го е правил за 211 дни, когато е загубил 41 кг от теглото си, но не губи мускулна маса. Сега, след гладуването от 411 дни, нивото на кръвната захар е в норма, както и всички останали физиологични показатели.

Неврологът д-р Судхир Шах, който ръководи уникалният експеримент следи постоянно Манек. Наблюдава го денонощно медицински екип, който не го оставя сам и за минута, денем и нощем. Манек е изолиран в отделно помещение, до което близките му нямат достъп.

Експериментът завършва на 14 февруари 2001 г. За изтеклото време Манек е пиел само гореща вода между 11 сутринта и 16 ч. следобед. На 401-я ден от гладуването си той изкачва планината Шатрунджа само за половин час.

Настъпва най-сложният за медиците момент - те трябва да намерят обяснение. Всичко това не се случва в Хималаите или в някой ашрам, а в съвременна клиника на голям град, пред очите на лекари, журналисти и учени.

Досега се смяташе, че при дълго гладуване тялото изчерпва първо карбохидратите, после в урината се появяват кетони. Протеинът се изгаря. Организмът изяжда всичките си запаси, но още преди това човек става мрачен и раздразнителен, нарушени са логиката и мисленето му. Всички жизнени параметри намаляват и след 8-10 седмици е заплашен животът на тялото. Манек опровергава това. Той е с добро самочувствие, интелектът му е съхранен, не изпада в депресия.

Някои предпочитат да тичат боси под слънцето за 40-50 минути дневно. Те усещат освобождаване от вътрешния дискомфорт и пълна свобода, психосоматичните болести изчезват като кошмарен сън. Около тялото ви се образува енергийна корона. Под нейното въздействие ще отстъпват всички болести, а ще имате осигурена енергийна защита.

Дори най-силният враг няма да е в състояние да ви навреди. Манек казва, че ние губим огромно количество енергия, за да храносмиламе. Ако не дъвчехме всичко и запазвахме вътрешната си хармония, потребностите от енергия значително намаляват. Само в Индия вече има над 20 души, които не се хранят поне от 5 години. Неколцина други не го правят от 20 и повече години. В целия свят числото им надвишава 200.

Мерки за безопасност . Не увеличавайте визуалният контакт със слънцето с повече от 10 секунди дневно. . Не превишавайте нормата от 44 минути и не гледайте в слънцето по-дълго. . Периодично посещавайте очен лекар, за да пропуснете опасността от някакви усложнения.

Манек смята, че когато гледате в слънцето, трябва да стоите боси върху земята. Не върху бетон или камъни и дори не върху трева, а просто върху гола земя. Може да се стои върху пясък или върху прашен път, но не върху балкон. Трябва да сте боси. Мястото, където приемате слънчевата светлина не трябва да попада в сянка. Ако сте на открито пространство, прекарвайте по час навън веднага след разсъмване или в последния час преди залез.

Не гледайте в слънцето без да сваляте поглед от него. Достатъчно е само да поглеждате в него и да запазвате визуалният му образ в съзнанието си. Отпуснете се до състояние на релаксация. . Ако възникнат очни проблеми, Манек съветва да преминете на друг режим - да гледате директно в слънцето 1 сек., после да затворите очи и да го наблюдавате с "третото око", чакра Аджна. Когато мисленият образ изчезне, отворете очи и погледнете в слънцето отново. Правете го докато мисленият образ на слънцето не се запазва 5-6 минути. За това време и медицинските очни проблеми ще изчезнат и вие ще преминете към нормалната практика.

За Манек дългият пост има не само научно, но и религиозно значение. " Ние не използваме дори 10 процента от възможностите на мозъка си. Когато му обезпечим енергийна храна, нашите способности ще нараснат силно. Всъщност разширеното и просветлено съзнание означават 100 процентно използване на мозъка ни." Докторът по медицина от Филаделфия Маури Д. Пресман пише, че за човечеството са се появили надежди за излизане от старите граници. Надежди да управляваме телата и мозъка си чрез магнитната и слънчевата енергия. Тази нова опитност ще ни превърне в нова раса, по-съвършена в духовен и физически смисъл. Ще отпаднат необходимостите от скалпел и химически медикаменти, войните, които винаги се водят за територии, върху които се отглежда храна и имат петрол ще станат безсмислени. Ние ще имаме повече време и мотивация за духовни победи и контакти с други светове.

 

 

Практикум

Кой може да практикува "феномена Манек"? Всички, които искат. Няма ограничения за възраст, за раса или религия. Не е необходимо рязко преобръщане в обичайния начин на живот, нито изтощително гладуване - тази опитност ще дойде от само себе си. Вече над 25 000 човека по света се хранят само със слънчева енергия. Мнозина вече са разбрали нейните предимства.

. През първия ден гледайте в слънцето 5 секунди, през втория - 10, на третия - 15 и т.н. Особено важно е да не измъчвате очите, за да не повредите зеницата. . Още по-важна е вътрешната ви нагласа. Мислено си повтаряйте как слънчевите лъчи навлизат през очите ви, оттам в мозъка и после в цялото тяло. Помолете светилото да ви даде енергията си, за да бъдете здрави и хармонични. . В слънчевата светлина са всички аспекти на дъгата и вие приемате едновременно свето- и цветотерапия. Ако някои от цветовете на енергията не достигат на тялото, те ще бъдат мигновено попълнени. . Вярвайте, че болестите ще изчезнат, а космическата енергия храни тялото и регулира процесите в него. Преодолейте страховете от болест и смърт, от мъглата на бъдещето. Менталните нарушения - стреса или депресията - ще изчезнат. Ще се стопи напрежението и страха за решението на важни до този момент за вас жизнени проблеми. Ако такава е била целта ви - не удължавайте времето, в което ще приемате слънчевата енергия. Ако искате да вървите напред - продължавайте с по няколко секунди всекидневната си терапия. След шест месеца или 180 дни вече ще можете да гледате без напрежение в слънцето по 15-20 минути. За това време физическите болести ще изчезнат напълно. . След като преодолеете 15-минутната бариера за гледане в слънцето, ще започнете да усещате, че апетитът изчезва. Това е победа над чувството за глад, а не негово потискане. Когато ще можете да съзерцавате слънцето по 30-35 минути мозъкът ще започне да съхранява слънчевата енергия и да се храни с нея. Още на 270-я ден или на третия месец ще можете да се взирате в слънцето по 44 минути. ТОВА ВРЕМЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕВИШАВА! За този период потребността от храна ще изчезне напълно и няма да ви мъчи чувството за глад, което ще премине само. Ще откриете нови възможности - способност за ясна визуализация на образи или състояния, виждане на аури и вътрешни състояния. На този етап можете да спрете ежедневното взиране в слънцето, защото енергията вече се е натрупала във всяка клетка. Когато клетките са заредени, редовните сеанси не са необходими, те могат да станат периодични.

 

Вероятно обяснение

1. Слънчевата светлина не става за източник на основна биохимическа енергия за хетеротрофните организми, каквито са повечето видове на планетата ни, включая и нас. Може би става изхранване сходно (или хибридно - т.е. и така и иначе) на хемолитотрофните организми, които живеят в почвата и в горещите земни и океански извори, където се явяват първични продуценти в своите екосистеми - аналог на зелените растения за най-изучените досега сухоземни и водни екосистеми.
2. Прави впечатление, че животните, които са загинали от вулканичната пепел, разпростряла се на голяма територия, в Северна Америка, (живяли много месеци след началото на изригването) имат дебело отложение от калций върху костите си. Този калций може да попадне там след като е бил погълнат (а не като утайка върху мъртвото тяло). Калцият в такова количество, на което са били подложени животните е убийствен, макар и бавно, тъй като те са живяли с него във въздуха дълго време. Но фактът на дебелото отлагане (което не може да се получи по естествен път при нормални за вида условия) говори, че неорганични вещества могат да попаднат и се усвоят. Въпросът е как се метаболират неорганични вещества.
3. Хипотеза, която е на път да се превърне в теория за произхода на първите организми и екосистеми на планетата ни, твърди, че това са термофили - микроорганизми, живеещи в гейзери, горещи извори и подобни, които усвояват неорганичните вещества и произвеждат необходимите за хетеротрофите (такива с несамостойно хранене, подобни на нас) органични вещества, нужни за биоенергетиката им.

Предвид това, че е доказано, че всички организми са родствени (очевидно първите хетеротрофи са изгубили способността си да се хранят автотрофно термофилни организми), в ДНК се съхраняват гените, които позволяват всички варианти на метаболизма. Въпросът е в това, че не всички гени се четат (в индивидуалното и груповото еволюционно развитие) и съответно не се произвеждат метаболитите от ненужните вече "стари" гени. Но гените са си ТАМ. Просто трябва да започне тяхното четене (транскрибиране) и метаболизмът да тръгне частично или изцяло в друга посока.

Такива примери може да дадем с един от отделите водорасли - еугленовите. Те имат характеристика и на растения (автотрофни зелени организми, хранещи се самостойно от неорганичните вещества с помощта на светлинната енергия), снабдени са с фотосинтетични органели - хлоропласти, съдържащи хлорофил, но ако ги оставите на тъмно, започват да се хранят като животни, т.е усвояват готови органични вещества, намиращи се в тялото им или в околната им среда. Тези чудати "хибриди" се придвижват като други едноклетъчни с помощта на едно или няколко камшичета, като намират най-благоприятното си положение в хабитата си - да намират хранителните вещества и светлината във водата. Те много добре виждат околността си - по цвят и по форма - снабдени са с "око", което има зрителен пигмент, като този в очите на животните, и леща, която улавя и предава на рецепторната част светлината!

И хипотезата е - случаите на "слънцеедство", ХРМ, представляват включване на авариен механизъм на захранване на метаболизма - усвояват се наличните (неорганични) вещества във въздуха, като и много от крайните продукти не се изхвърлят, а се рециклират. Имаме не икономия на усвояването, което в еволюцията рано или късно води към анабиоза и подобни състояния, а към превключване към друг тип хранене. Тук слънцето явно не е ключов фактор, макар че служи на зрителния анализатор за ориентация, на кожата за производството на витамин Д и др. функции, които същестуват и преди промяната.