За йогата - Пракаш пред сп. IRON MAN:

Според точния превод от санскрит думата „йога" означава „свързвам се в единението на тялото, ума и духа". И в това уравновесено по ложение преминаваме през различни страни от живота. Един човек не живее нито в своето минало, нито в своето бъдещето. Той винаги живее тук и сега. Когато неговото съзнание обитава тук и сега, той е в състояние да прави всякакви избори в своя живот. В настоящия момент мисълта за миналото носи просто опита от него.
Например, един човек казва, че се ядосва или се нервира, или просто е такъв заради минали случки и ситуации. Всички тези неща са останали като опит от миналото. В миналото човек може да е бил ядосан при дадени обстоятелства. В миналото човек може да е бил нервен при да дени обстоятелства. Всички тези реакции са в миналото.
Когато един човек взима целия опит от миналото, той го взима като една твърда схема. Тя не му дава сега да прави по-различен избор от този, направен в миналото. Тогава човек мисли, че е същият, какъвто е бил преди. Да, той е такъв, но той има и част в себе си, която винаги променя.

 

Да, той е бил ядосан, той е бил нервен. Това е просто един минал опит. Вече не е такъв. И е хубаво, че това е минало. Вече не му влияе, но той пак си е същият човек, който трупа нов опит. Открива нови възможности в себе си и в собственото си съзнание. А един човек, който е променен, започва да открива промяната и в своето бъдеще. Тогава човек има свободата да прави своя избор във всеки един момент. Той ще взима по-различни решения по простата причина, че започва да наблюдава непрекъснатата промяна в себе си. Точно тази промяна дава варианти за избор във всеки един момент от живота.

Сега ще разгледаме втория вариант. Човекът, който не може да наблюдава промяната в себе си, той взима решения по начин, по който ги е взимал в миналото. И винаги стои в омагьосан кръг, който сам е създал. Казва си „няма изход".

Изход винаги има, точно когато започваш да променяш начина, по който гледаш върху себе си.

Точно когато започваш да разбираш собствените си стари твърди схеми, ставаш по-гъвкав. Не че това има значение за другите, това има значение лично за теб, за това как ще живееш живота си. Това отразява личното ти отношение към теб самия. Светът съществува и ще продължава да съществува по същия начин, но въпросът е ти какво си научил. В йогата това се нарича „гъвкавост". Затова са всички физически пози в йогата - защото дишането влияе върху физиологията, а физиологията директно върху състоянието, в което се намираме.

Един йога ясно знае това, което търси в света, и то е лично неговото състояние. Състоянието, в което той се намира, което той обитава. Например един човек, който иска да стане богат или силен, не го желае заради самите пари или сила, а заради състоянието, в което ще бъде, имайки тези неща. Начинът, по който ще го гледат приятелите, роднините, познатите, колегите и хората, с които тепърва се запознава. И как той ще се чувства сред тях, притежавайки тези блага. Това не е заради благата, а заради чувството, заради състоянието. Точно заради промененото състояние на дишането и на тялото.
Един йога влиза в различно състояние на собственото съществуване. Точно поради тази причина повечето упражненията са кръстени на дървета, животни, на природата и на мъдреците, които са стояли в дадена поза дълго време.
Според Патанджали стхирам -сухам асанам. Това означава стабилна, удобна поза. Точно такава поза един йога заема в различно състояние на неговото съзнание. Тогава той се вглъбява в себе си и наблюдава нагласата на собственото си съзнание. И така ясно наблюдава как става промяната. Както самият процес на промяната, така и този, който не се променя. В това дълбоко разбиране един йога обитава абсолютния вътрешен мир. Той знае защо прави нещата във външния свят. Той знае как се променя правейки или не правейки тези неща. Тези неща не прави с цел да промени света, а за собствената си промяна. Така се концентрира върху себе си, върху собствените действия и съчетава парадоксите. Той едновременно знае и обитава състоянието на постоянна промяна, както и непроменливото състояние. Той едновременно действа и практикува бездействието, и бездейства и практикува действието.

 

Според Патанджали йога е пауза на мислите. Той е казал:

„Ако можеш да установиш как се раждат мислите, тогава можеш да избираш какви да са те".

Самата пауза кара човека да влиза в пространството между мислите. Това в йога сутра според Патанджали е йога.
В класическата йога (Ащанга йога) има 8 стъпки човек да постигне вътрешния и външния баланс в съзнанието си.

 

№ 1 ЯМА (изчистване). В този етап човек изчиства всички телесни, ментални, съзнателни, несъзнателни, генетични блокажи в характера си. Той разпределя собственото си време и пространство, подрежда вътрешния и външния хаос.

№ 2 НИЯМА (правилното прилагане). Той прилага правилно собствените си действия за себе си, както и за света. Живот хармонично със себе си и със света наоколо.

№ 3 АСАНА (пози). В тази група влизат физическите пози, движенията, които карат тялото да функционира правилно. Упражненията имат ефект върху костния мозък, костите, ставите, сухожилията, мускулите, вътрешните органи, вътрешните системи на храносмилането, кръвообращението и лимфообръщението, както и движението на съзнанието по цялото тяло, до всяка една клетка.

№ 4 ПРАНАЯМА (дишане). В тази група са упражнения за управляване на енергията - прана. Прана е това, което ние взимаме с вдишването и може да се преведе като дъх, живот или енергия. Тук има упражнения за изчистване на дихателните пътища както и за дълбоко влияещи дихателни техники.

№ 5 ПРАТИЯХАРА (наблюдаване на сетивата). В този етап един йога наблюдава своите сетива, как са разпределени за усвояване на външния опит. Тук той почва да наблюдава кой е зад тези сетива, кой е този, който вижда, който чува, който вкусва, който мирише. Усеща и започва да концентрира собственото внимание върху този център.

№ 6 ДХАРАНА (концентрация). В този етап човек, който е преминал през всички предишни етапи, започва да наблюдава функцията на собственото си внимание.
Вниманието, което е концентрирано върху една точка, се нарича концентрация и в този етап един йога започва да концентрира вниманието си където поиска. Неговото внимание става храна за вътрешния му свят и за личното му развитие.

№ 7 ДХИЯНA (медитация). Медитацията е другото състояние на съзнанието, в което той е абсолютно не фокусиран. В това състояние на съзнанието неговият опит става вселенски опит, както и вселенският опит става негов опит.

№ 8 САМАДИ (освобождение). Когато йогата освобождава себе си от лични цели и лични постижения. Неговото постижение е самият той. Неговата цел е неговият живот. Във всеки един момент той обитава аб-солюта и открива собственото си съзнание като причина за всичко. Той се движи в света като центъра на вселената.

 

Накрая ще завърша с една мъдрост:

„Нека всички бъдат радостни. Нека всички бъдат здрави. Нека всички намерят това, което търсят."

 

Пракаш Белвал