Кришнамурти -"Mислете за тези неща"

• Творческо недоволство.
  
  
  • Недоволството възпрепятства ясното мислене, как да преодолеем тази пречка?
    
    
  • Какво е самопознанието и как можем да го придобием?
    
    
  • Какво представлява душата?
    
    
• Цялостта на живота
  
  
  • Защо искаме да бъдем известни?
    
    
  • Когато бяхте млад написахте книга, в която казвате: „Това не са мои думи, това са думите на моя Учител". Защо сега настоявате ние да мислим самостоятелно? И кой беше вашият учител?
    
    
  • Защо човек изпитва гордост?
    
    
  • Като деца, на нас ни казват какво е красиво и какво е грозно, в резултат на което през целия си живот повтаряме: „Това е красиво, онова е грозно". Как може човек да разбере какво е истинска красота и какво е грозота?
    
    
  • Извинете ме, но вие не казахте кой беше вашият учител?
    
    
• Да живееш без усилия
  
  
  • Аз исках да направя определено нещо, но въпреки че се опитвах много пъти, не успях. Трябва ли да се откажа ми да продължа усилията си?
    
    
  • Защо сме егоистични по начало? Може да положим много усилия да бъдем безкористни в поведението си, но когато се отнася до собствените ни интереси, ставаме егоцентрични и безразлични към интересите на другите.
    
    
  • Защо индивидът, от раждането до смъртта си. винаги желае да бъде обичан и ако не получи тази любов, не е спокоен и уверен като събратята си?
    
    
  • Защо възрастните хора крадат?
    
    
• Свобода и Любов
  
  
• Как се появява желанието и как мога да се освободя от него?
  
  
• Как можем да сме независими, докато живеем в обществото?
  
  
• Защо хората се борят помежду си?
  
  
• Какво е ревността?
  
  
• Защо не съм доволна никога от нищо?
  
  
• Защо трябва да четем?
  
  
• Какво е стеснителността?
  
  
• Невинната увереност
  
  
  • Защо искаме да имаме другар?
    
    
  • Когато обичам един човек и той се разгневи, защо гневът му е толкова силен?
    
    
  • Как може умът да преодолее собствените си прегради?
    
    
• Сътрудничество и споделяне
  


• Как можем да се освободим от умствените си безпокойства, ако не можем да избегнем обстоятелствата, които ги предизвикват?
  
  
• Как можем да познаем себе си?
  
  
• Mожем ли да се опознаем без нечия помощ?



• При наличието на толкова противоречия в нас самите, как е възможно да бъдем себе си и да действаме едновременно?



• Трябва ли да забравим задълженията си към родителите, в името на това, с което обичаме да се занимаваме?



• Колкото и много да искам да стана инженер, как мога да уча инженерство, ако баща ми е против и не желае да ми помогне?




 

Творческо недоволство

Седели ли сте някога много спокойно, без да правите никакво движение? Опитайте да седнете наистина неподвижно, с изправен гръб, и наблюдавайте съзнанието си. Не се опитвайте да го контролирате, не казвайте, че то не трябва да скача от една мисъл на друга, от една област на вашите интереси към друга, а само съзнавайте, че прави тези скокове. Не се намесвайте, само го наблюдавайте, все едно, че стоите на брега на реката и гледате течащата вода. В течащата река има толкова много неща - риби, листа, умрели животни - но тя винаги е в движение, жива. И съзнанието ви прилича на нея. То е вечно неспокойно, прелита като пеперуда от едно нещо на друго.

Когато слушате една песен, как я слушате? Може да харесвате човека, който я пее, той може да има хубаво лице и вие може да следите значението на думите на песента, но освен всичко това, когато слушате песента, вие слушате тоновете и тишината между тоновете, не е ли така? По същия начин се опитайте да седите съвсем неподвижно, без да движите ръцете и даже пръстите на краката, само наблюдавайте съзнанието си.

Това е много забавно. Ако го направите за развлечение, като нещо забавно, ще установите, че съзнанието ви започва да се успокоява без никакво усилие от ваша страна да го контролирате. Тогава няма цензор, няма съдия, няма оценител и когато съзнанието съвсем се успокои, когато останете спонтанно неподвижни, ще откриете какво означава да бъдете радостни. Знаете ли какво е радостта? Това е да се смеете, да се радвате на всичко или нищо, това е да познаете радостта, че живеете, че се усмихвате, че гледате право в лицето другите без някакво чувство на страх.

Наистина, поглеждали ли сте някога някого в лицето? Поглеждали ли сте лицето на учителя, на родителите ви, на важния служител, на прислужника, на бедния работник, за да видите какво става? Повечето от нас се страхуват да гледат другите в лицето, а и другите хора не искат да ги гледаме по този начин, защото също се страхуват. Никой не иска да разкрие себе си, ние всички сме нащрек, криейки се зад различни слоеве от нещастия, страдания, копнежи, надежди. Малцина са хората, които могат да ви погледнат право в лицето и да се усмихнат. А е много важно да се усмихвате, да сте щастливи, защото, разбирате ли, без песен в сърцето животът става много скучен. Човек може да ходи от храм в храм, може да сменя съпруг или съпруга, или може да намери нов учител или гуру, но ако я няма тази вътрешна радост, животът се обезсмисля. А да се намери тази вътрешна радост не е лесно, защото повечето от нас са само повърхностно недоволни.

Знаете ли какво означава да сте недоволни? Много е трудно да се разбере недоволството, защото повечето от нас канализират недоволството в дадена посока и така го потискат. Това означава, че единствената ни грижа е да постигнем сигурно положение в живота, с добре установени приходи и престиж, така че да не бъдем притеснени. Това се практикува вкъщи, но също и в училище. Учителите не желаят да бъдат притеснявани, затова следват рутината - защото от момента, в който някой е наистина недоволен и започне да задава въпроси, да изяснява, със сигурност ще настъпи и смущение. Но само чрез истинското недоволство човек може да поеме инициативата.

Знаете ли какво е инициативата? Вие проявявате инициатива, когато започнете нещо без някой да ви е карал. Не е необходимо това да е нещо голямо или изключително -то може да се появи по-късно. Искрата на инициативата идва, когато сами посадите едно дърво, когато сте спонтанно любезни, когато се усмихнете на човека, носещ тежък товар, когато преместите камъка от пътеката, или погалите животно, вървейки по пътя. Това е едно малко начало на огромната инициатива, която трябва да проявите, ако искате да разберете това изключително нещо, наречено състояние на творчество. Корените на творческото състояние се намират в инициативата, която се появява само когато има дълбоко недоволство.

Не се страхувайте от недоволството, а го подхранвайте, така че искрата да се превърне в пламък и вие да сте постоянно недоволни от всичко - от работата, от семейството, от традиционния стремеж към пари, положение и власт - тъй че да започнете наистина да мислите и да откривате. Но като пораснете, ще разберете, че е много трудно да се поддържа този дух на недоволство, Вие имате деца, за които се грижите, трябва да се съобразявате с изискванията на работата, с мнението на съседите, с обществото, което ви наблюдава внимателно, и скоро започвате да губите буйния пламък на неудовлетворението. Когато се почувствате недоволни, вие пускате радиото, отивате при гуруто, правите пуджа, ставате член на някой клуб, пиете, тичате подир жени - правите всичко, за да изгасите пламъка. Но, разбира се, без този пламък на недоволството вие никога няма да сте инициативни, което е началото на творчеството. За да откриете истинските неща, трябва да се бунтувате по отношение на установения ред, но колкото повече пари имат родителите ви и колкото по-сигурни се чувстват учителите ви в работата си, толкова по-малко желаят те вие да се бунтувате.

Творчеството не е просто въпрос на рисуване на картини или на писане на поеми, което е хубаво, но само по себе си е съвсем малко. Важно е да сме изцяло недоволни, защото това тотално недоволство е началото на инициативата, която се превръща в творчество, когато узрее. А това е единственият начин да открием какво е истината, какво е Бог, защото творческото състояние е Бог.

Затова човек трябва да изпитва това пълно недоволство - но с радост. Разбирате ли? Човек трябва да е напълно недоволен, не оплаквайки се, а с радост, весело, с любов. Повечето хора, които са недоволни, са ужасно досадни, те винаги се оплакват, че нещо не е наред, или се стремят да са в по-добро положение, или им се иска обстоятелствата да различни, защото недоволството им е много повърхностно. А онези, които въобще не са недоволни, всъщност са вече мъртви.

Ако можете да се бунтувате, докато сте млади, а като пораснете, да поддържате живо недоволството с виталността на радостта и голямата обич, тогава този пламък на недоволство ще придобие изключително значение, защото ще създаде, ще сътвори, ще доведе до появяването на нови неща. За това вие трябва да получите правилно образование, което не само да ви подготви да си намерите работа или да се изкачите по стълбата на успеха, а възпитание, което да ви помогне да мислите и да ви предостави пространство -пространство не под формата на по-голяма спалня или по-висок покрив, а пространство, в което съзнанието ви да расте и да не е ограничено от никаква вяра, от никакъв страх.

ВЪПРОС: Недоволството възпрепятства ясното мислене, как да преодолеем тази пречка?

Кришнамурти: Мисля, че вие не сте слушали какво говорих, навярно сте били заети със собствения си въпрос, загрижени как да го изразите. Това правите всички, по различни начини. Всеки си има някаква грижа и ако това, което кажа, не е онова, което желаете да чуете, вие го отхвърляте настрана, защото съзнанието ви е погълнато от собствените ви проблеми. Ако господинът, задаващ въпроса, беше слушал това, което се говореше, ако наистина беше почувствал вътрешното естество на недоволството, на веселостта, на творческото състояние, мисля, че тогава нямаше да постави този въпрос.

Е, пречи ли недоволството на ясното мислене? И какво представлява ясното мислене? Възможно ли е да мислите много ясно, ако искате да получите нещо от процеса на мисленето? Ако съзнанието ви е загрижено за резултата, можете ли да мислите много ясно? Или можете да мислите много ясно само ако не се стремите да получите някакъв резултат, да постигнете някаква цел, ако не се опитвате да спечелите нещо?

И може ли да мислите ясно, ако имате предразсъдък, определена вяра т.е., ако разсъждавате като индуист, като комунист, или като християнин? С положителност можете да мислите много ясно само ако съзнанието ви не е обвързано от вярата, както маймуната може да бъде завързана за кол; можете да мислите много ясно, само ако не се стремите към някакъв резултат; можете да мислите много ясно, само ако нямате предразсъдъци - всичко това означава в действителност, че можете да разсъждавате ясно, просто и непосредствено, само ако съзнанието ви не се стреми към някаква форма на сигурност и следователно е свободно от страха.

Така че, по определен начин недоволството наистина пречи на ясното мислене. Ако чрез недоволството вие се стремите към някакъв резултат, или пък ако се опитвате да пристъпите недоволството, защото съзнанието ви не обича да бъде обезпокоявано и се стреми на всяка цена да е спокойно и мирно, тогава ясното мислене не е възможно. Но ако вие сте недоволни от всичко - от предразсъдъците си, от вярванията си, от страховете си - и не се стремите към определен резултат, тогава това недоволство само фокусира мисълта ви, но не върху определен предмет или в дадена насока, а целият ви мисловен процес става много прост, ясен и директен.

Млади или стари, повечето от нас са недоволни само защото искат нещо - повече знания, по-добра работа, по-хубава кола, по-висока заплата. Недоволството ни е основано на желанието ни за „повече". Мнозинството от нас са недоволни само защото искат нещо повече. Но аз не говоря за този вид недоволство. Това, което пречи на ясното мислене, е желанието за „повече". Докато, ако сме недоволни не защото искаме нещо, а без да знаем какво искаме, ако сме недоволни от работата си, от печеленето на пари, от стремежа към положение и власт, от традицията, от това, което имаме, и от това, което бихме могли да имаме, ако сме недоволни не от нещо определено, а от всичко, тогава струва ми се, недоволството ни ще донесе яснота. Ако ние не приемаме и не следваме, а поставяме под въпрос, изучаваме, проникваме, тогава идва прозрението, от което произтича творчеството, радостта.

ВЪПРОС: Какво е самопознанието и как можем да го придобием?

Кришнамурти: Разбирате ли какъв манталитет стои в основата на този въпрос? Аз не говоря с чувство на неуважение към питащия, но нека да разгледаме състоянието на ума, което пита: „Как мога да го придобия, за колко мога да го купя? Какво трябва да направя, каква саможертва трябва да принеса, каква дисциплина или медитация трябва да практикувам, за да го постигна?" Посредственото, подобно на машина съзнание, казва: „Ще направя това, за да постигна онова." Така наречените религиозни хора разсъждават, но до самопознанието не се стига по този начин. Вие не можете да го купите с усилия или с практикуване. Самопознанието идва, когато наблюдавате себе си в отношенията ви с приятеля ви, с учениците и учителите ви, с всички хора около вас. То идва, когато наблюдавате обноските на другия, жестовете му, начина, по който носи дрехите си, начина на говорене, неговото презрение или ласкателство и вашия отклик. То идва, когато наблюдавате всичко във и около вас и виждате самия себе си, както виждате лицето си в огледалото. Когато се гледате в огледалото, виждате се такъв, какъвто сте, не е ли така? Може да ви се иска главата ви да има различна форма, с малко повече коса, и лицето ви да е по-малко грозно, но фактът е пред вас, ясно отразен в огледалото, и вие не можете да го отхвърлите настрана и да кажете: „Колко съм красив"!

Е, ако можете да гледате в огледалото на отношенията точно така, както гледате в обикновеното огледало, тогава самопознанието няма край. То е като влизането в бездънен океан, който няма брегове. Повечето от нас искат да постигнат една цел, иска ни се да можем да кажем: „Аз постигнех самопознанието и съм щастлив", но това съвсем не е така. Ако можете да гледате себе си без да осъждате това, което виждате, без да се сравнявате с някой друг, без да желаете да сте по-хубави или по-добродетелни, ако можете само да наблюдавате, това, което сте, и да вървите напред с него, тогава ще разберете, че можете да отидете безкрайно далеч. Тогава няма край на пътуването и в това е неговата тайна, неговата красота.

ВЪПРОС: Какво представлява душата?

Кришнамурти: Културата ни, цивилизацията ни е измислила думата „душа" - цивилизацията, която представлява колективното желание и воля на много хора. Вижте индийската цивилизация. Не е ли тя резултат от действията на много хора, на желанията им, на волята им? Всяка цивилизация е продукт на това, което може да се нарече колективна воля, и в този случай колективната воля казва, че трябва да има нещо повече от физическото тяло, което умира и се разлага, нещо много по-велико, по-огромно, нещо, което е неразрушимо и безсмъртно, затова създава тази идея за душата. От време на време може да са живели по един-двама души. които са открили за себе си това изключително нещо, наречено безсмъртие, едно състояние, при което няма смърт, и тогава всички посредствени умове са казали: „Да, трябва да е вярно, той има право". И понеже се стремят към безсмъртието, те се хващат за думата „душа".
Вие също искате да знаете дали има нещо повече от самото физическо съществуване, нали? Този непрестанен кръг -ходене в службата, работейки нещо, което не е от жизнен интерес за вас, кавгите, завистта, раждането на деца, клюкарстването със съседа, произнасянето на безсмислени думи - вие искате да знаете дали съществува нещо повече от всичко това. Самата дума „душа" въплъщава идеята за състояние, което е неразрушимо, извън времето, не е ли така? Но, вие никога не сте откривали сами дали има или няма такова състояние. Вие не казвате: „Не ме интересува какво са казали Христос, Шанкара или някой друг, нито пък какво диктува традицията на така наречената цивилизация - аз сам ще открия дали съществува или не едно състояние, което е извън рамките на времето". Вие не се противопоставяте на това, което цивилизацията или колективната воля е определила, напротив, вие го приемате и казвате, „Да, душата съществува." Вие наричате това определение с едно име, друг го нарича с друго, и тогава се разделяте и ставате врагове, заради сблъсъка на противоположните ви вери.

Човекът, който желае наистина да открие дали съществува или не едно състояние, което е отвъд границите на времето, трябва да се освободи от цивилизацията, т.е. трябва да е независим от колективната воля и да бъде сам. И това е съществена част на възпитанието: да се научите да бъдете сами, така че да не бъдете ограничени нито от волята на мнозинството, нито от волята на един човек и следователно да имате възможността да откриете за себе си това, което е истинско.

Не бъдете зависими от никого. Аз или друг човек може да ви каже, че има състояние извън времето, но каква стойност има това за вас? Ако сте гладни, вие искате да ядете, не желаете да се храните само с думи. Важно е да откривате нещата сами. Може да видите, че всичко около вас се руши, разпада се. Тази така наречена цивилизация не е свързана вече от колективната воля, тя се разпада на части. Животът ви отправя предизвикателства всеки момент и ако вие откликвате на предизвикателствата без да напускате коловозите на навика, което означава, че откликвате със съгласие, тогава откликът ви няма стойност. Вие можете да откриете дали съществува или не съществува състояние извън времето, състояние, при което няма движение на „повече" или ,,по-малко" само, ако си кажете: „Аз няма да приема отговор наготово, аз ще търся, ще изследвам" - което означава, че не се страхувате да бъдете сами.

Цялостта на живота

Повечето от нас са се вкопчили в някоя малка част от живота и си мислят, че посредством тази част ще открият цялото. Без да излизаме от стаята се надяваме да изследваме реката по цялата й дължина и ширина и да съзрем богатството на зелените пасища по бреговете й. Ние живеем в малка стая. рисуваме на малко платно, мислейки, че държим живота за ръката, или че сме разбрали значението на смъртта, но не е така. За да направим това, трябва да излезем навън. А да излезем навън е изключително трудно нещо, да излезем от стаята с тесните й прозорци и да видим всичко такова, каквото е, без да преценяваме, без да осъждаме, без да казваме: „Това ми харесва, а онова не ми харесва." Повечето от нас смятат, че ще разберат цялото посредством частта. Чрез една единствена спица се надяваме да разгадаем колелото, но колелото не е направено от една спица, нали? Необходими са много спици, както главина и джанта, за да се направи нещото, наречено колело, и за да го разберем, трябва да видим цялото колело. По същия начин трябва да схванем целия житейски процес, за да разберем наистина живота.

Надявам се, че разбирате всичко това, защото образованието трябва да ви помогне да разберете целия живот, а не само да ви подготви да си намерите работа и да продължите по общоприетия начин - женитбата, децата, застраховката ви. пуджите ви и малките ви богове. Но за да се организира едно правилно образование, е необходим много разум, проницателност, и затова е толкова важно самият възпитател да бъде образован да разбере целия процес на живота, а не само да ви учи според дадена формула, стара или нова.

Животът е изключителна тайна - не тайната, скрита в книгите, не тайната, за която говорят хората, а тайна, която човек трябва да открие сам, затова за вас е толкова важно да разберете малкото, тясното, дребнавото, и да преминете отвъд него.
Ако не започнете да разбирате живота когато сте млади, ще пораснете и ще станете ужасни, ще бъдете ограничени, вътрешно празни, въпреки че външно може да имате пари, да карате скъпи коли, да си давате важен вид. Затова е толкова важно да излезете от малката си стаичка и да съзрете цялата шир на небесата. Но вие не можете да направите това. ако не изпитвате любов - не телесна любов или божествена любов, а просто любов, което означава да обичате птиците, дърветата, цветята, учителите си, родителите си, а освен родителите си - човечеството.

Няма ли да е голяма трагедия, ако не откриете за себе си какво означава да обичаш? Ако не познаете любовта сега, вие няма да я познаете никога, защото като пораснете, това, което се нарича любов, ще се превърне в нещо много грозно - едно притежание, един вид стока, която се купува и продава. Но ако започнете да чувствате любов в сърцето си, ако обичате дървото, което сте посадили, изгубеното животно, което погалвате, тогава, като пораснете няма да останете в малката си стая с тесния прозорец, а ще я напуснете и ще обичате целият живот.

Любовта е основана на факти, тя не е емоционална, не е нещо, за което да се плаче, тя не е сантиментална. В любовта няма никаква сантименталност. И е много важно и сериозно нещо да опознаете любовта, докато сте млади. Навярно родителите и учителите ви не познават любовта и затова са създали един ужасен свят, едно общество, което вечно води война със себе си и с други общества, Всичките им религии, философии и идеологии са фалшиви, защото не изпитват любов. Те виждат само една част, гледат през тесен прозорец - изгледът може да е приятен и обширен, но той не представлява цялата широта на живота. Без това дълбоко чувство на любов вие никога няма да имате възможността да възприемете цялото, следователно ще бъдете винаги нещастни и в края на живота няма да ви остане нищо, освен пепел, много празни думи.

ВЪПРОС: Защо искаме да бъдем известни?

Кришнамурти: Какво мислите, защо ви се иска да сте известни? Аз мога да обясня, но в крайна сметка вие ще престанете ли да искате да бъдете известни? Вие искате да сте известни, защото всички около вас в това общество искат да са известни. Родителите, учителите ви, гуруто, йогата -всички те желаят да бъдат известни, добре познати и вие вършите същото.

Нека да размислим върху това заедно. Защо хората искат да са известни? Преди всичко, изгодно е да сте известни и това ви доставя много голямо удоволствие, не е ли така? Ако сте известни в целия свят. вие се чувствате много важни, това ви дава чувство за безсмъртие. Вие искате да сте известни, искате да сте познати и да говорят за вас по света, защото вътре в себе си вие сте никой. Вътрешното богатство не съществува, няма въобще нищо отвътре, затова вие желаете да сте познати във външния свят. Но ако вътрешно сте богати, тогава за вас няма значение дали ви познават или не.

Да сте вътрешно богати е много по-трудно, отколкото да сте богати и известни на външния свят, необходими са много повече грижи, много по-дълбоко внимание. Ако имате известен талант и умеете да го използвате, вие ставате известни, но вътрешното богатство не се появява по този начин. За да е вътрешно богато, съзнанието трябва да разбере и отстрани нещата, които не са важни, като например стремежа да бъдете известни. Вътрешното богатство означава, че вие сте сами, а човекът, който желае да бъде известен, се страхува да бъде сам, защото зависи от ласкателствата на хората и от тяхното добро мнение.

 

ВЪПРОС: Когато бяхте млад написахте книга, в която казвате: „Това не са мои думи, това са думите на моя Учител". Защо сега настоявате ние да мислим самостоятелно? И кой беше вашият учител?

Кришнамурти: Едно от най-трудните неща в живота е да не бъдете обвързани от някаква идея. Ако сте обвързани, това се нарича последователност. Ако поддържате идеята за ненасилие, вие опитвате да бъдете последователни по отношение на този идеал. Сега в действителност питащият казва: „Вие ни казвате да мислим за себе си, което е противно на това, което сте написали, когато сте били младеж. Защо не сте последователен?"

Какво означава последователността? Наистина, това е много важен въпрос. Да сте последователни означава, че вашето съзнание неизменно следва даден шаблон на мислене, което означава, че не трябва да вършите противоречиви неща - днес едно, а утре противоположното. Опитваме се да разберем какво представлява последователният ум.

Умът, който казва: ,Аз съм дал обет да бъда нещо и през целия си живот ще бъда това", се смята за последователен. Но това наистина е много глуповат ум, защото е стигнал до някакво заключение и възнамерява да живее завинаги с него. Това напомня човек, изграждащ стена около себе си, оставяйки живота да премине покрай него.
Това е много сложен въпрос, може би го опростявам прекалено, но не намалявам неговата важност. Ако умът е строго последователен, той става механичен и изгубва жизнеността, жарта, красотата на свободното движение. Той функционира в рамките на един шаблон. Това е едната част на въпроса.

Другата е: Кой е вашият учител? Вие не разбирате значението на всичко това. Няма значение. Виждате ли, казват, че съм написал една книга, когато съм бил млад, и господинът цитира едно изявление от книгата, което казва, че един Учител ми е помогнал да я напиша. Е, съществуват групи хора, като теософите, които вярват, че има Учители, живеещи в отдалечените Хималаи, които ръководят света и му помагат. Този господин иска да разбере кой е този учител. Слушайте внимателно, защото това се отнася също и за вас.

Има ли голямо значение кой е този учител или гуру? Това, което има значение, е животът - не вашият гуру или учител, водач или преподавател, който тълкува живота за вас. Вие трябва да разберете живота, вие, които страдате, които сте нещастни, вие сте тези, които искат да разберат смисъла на смъртта, на раждането, на медитацията, на тъгата и никой друг не може да ви го каже. Другите може да обясняват, но обясненията им може да са напълно фалшиви, съвсем погрешни.

Затова е добре да бъдете скептични, това ви дава възможност да прецените за себе си дали въобще се нуждаете от гуру. Това, което е важно, е да сте светлина за себе си, да сте си сам учител и ученик, да сте едновременно и учител, и ученик. Докато вие се учите, няма учител. Само когато престанете да изучавате, да откривате, да разбирате целия процес на живота, се появява учителят - и такъв учител няма стойност. Тогава вие сте мъртви, и следователно учителят ви също е мъртъв.

 

ВЪПРОС: Защо човек изпитва гордост?

Кришнамурти: Вие не сте ли горд, ако имате красив почерк, или ако спечелите играта, или ако издържите някой изпит. Дали сте написвали някога стихотворение, или дали сте нарисували картина, и след това сте я показвали на приятеля си? Ако приятелят ви каже, че стихотворението е хубаво, или че картината е прекрасна, не се ли чувствате много поласкан? Ако сте направили нещо, за което някой друг казва, че е отлично, вие изпитвате чувство на удоволствие, и това е добре, хубаво е. Но какво става следващия път, когато нарисувате картина, или напишете стихотворение, или почистите стаята? Вие очаквате някой да дойде и да ви каже, че сте чудесно момче. И ако не дойде никой, не си правите повече труда да рисувате или да пишете, или да чистите. Така вие ставате зависим от удоволствието, което другите ви доставят чрез одобрението си. Това е толкова просто. И какво става тогава? Когато пораснете, вие искате това, което вършите, да бъде признато от много хора. Вие може да кажете: „Ще направя това заради моя гуру, заради родината ми, заради човека, заради Бога", но всъщност го вършите, за да спечелите признание, което подхранва вашата гордост. А когато правите нещо по този начин, не си заслужава да го правите. Не знам дали разбирате всичко това?

За да разберете едно чувство като гордостта, трябва да сте способни да разсъждавате правилно - трябва да видите как тя започва, да видите бедата, която носи, трябва да я видите в цялостта й, което означава да бъдете толкова дълбоко заинтересовани, че умът ви да я следва докрай, без да спира по средата. Ако сте наистина заинтересовани от една игра. вие играете докрай, не спирате внезапно по средата и не си отивате вкъщи. Но умът ви не е свикнал с този вид мислене, а работа на образованието е да ви помогне да изучите целия процес на живота, не само няколко предмета.

 

 

ВЪПРОС: Като деца, на нас ни казват какво е красиво и какво е грозно, в резултат на което през целия си живот повтаряме: „Това е красиво, онова е грозно". Как може човек да разбере какво е истинска красота и какво е грозота?

Кришнамурти: Да допуснем, че вие мислите, че една арка е красива, а някой друг смята, че тя е грозна. Е, какво е важното в случая: да се карате заради противоположните си мнения, относно това, дали нещо е красиво или грозно или да сте чувствителни и към красотата, и към грозотата? В живота има мръсотия, мизерия, унижения, скръб, сълзи, а има също и радост, смях, красотата на цветето, на слънчевата светлина. Явно това, което е важно, е да сте чувствителни към всичко, а не само да решите какво е красиво и какво е грозно и да останете на това мнение. Ако кажа: „Ще развивам моето чувство за красота и ще отхвърля всичко грозно", какво ще стане? Развиването на чувството за красота ще стане причина за безчувственост. Това прилича на човек, който развива дясната си ръка и я прави много сила, а оставя лявата си ръка да отслабне. Трябва да осъзнавате грозотата, както и красотата. Трябва да забелязвате потрепващите листа, водата, течаща под моста, красотата на вечерта, а също трябва да виждате просяка на улицата, да виждате бедната жена, която с мъка носи тежкия товар и трябва да сте готови да й помогнете, да й подадете ръка. Всичко това е необходимо и само когато придобиете тази чувствителност към всичко, можете да започнете да работите, да помагате, а не да отхвърляте и укорявате.

 

ВЪПРОС: Извинете ме, но вие не казахте кой беше вашият учител?

Кришнамурти: Има ли голямо значение това? Изгорете книгата, захвърлете я. Ако отдавате важност на такова незначително нещо, кой е Учителя, вие превръщате цялото съществуване в много дребен въпрос. Разбирате ли, винаги искаме да знаем кой е Учителят, кой е ученият човек, кой е художникът, нарисувал картината. Ние никога не се стремим да открием за себе си съдържанието на картината, независимо от личността на художника. Само след като научите кой е поетът, казвате, че стиховете са хубави. Това е снобизъм, просто повтаряне на едно мнение и това разрушава вътрешната ви способност да схванете реалността на нещата. Ако виждате, че картината е красива и изпитвате голяма благодарност, има ли някакво значение за вас кой я е нарисувал? Ако се интересувате единствено да схванете съдържанието, истината за картината, тогава картината разкрива значението си.

 

 

Да живееш без усилия

Запитвали ли сте се някога защо, когато хората остареят, сякаш загубват цялата радост от живота? Повечето от вас, тъй като сега сте млади, сте сравнително щастливи. Имате някои малки проблеми, тревожите се за изпитите, но въпреки тези грижи във вашия живот има известна радост, не е ли така? Има спонтанно, лесно възприемане на живота, гледате на нещата леко и щастливо. А защо когато остареем, изглежда, че губим това радостно предчувствие за нещо отвъд, нещо по-значимо? Защо мнозина от нас, когато пораснат и навлязат в така наречената зряла възраст, стават скучни, безчувствени за радостта, за красотата, за откритите небеса и прекрасната земя?

Знаете ли, когато човек си зададе този въпрос, в ума възникват много обяснения. Ние сме така заети, погълнати от себе си - това е едно от обясненията. Ние се борим да станем важни личности, да постигнем и да се задържим на известно положение, имаме деца и други отговорности, трябва да печелим пари. Всички тези външни неща много бързо ни притискат, натежават и ние губим радостта от живота. Погледнете лицата на възрастните хора около вас, вижте колко печални са повечето от тях, какъв измъчен и болнав вид имат, сдържани, затворени в себе си, понякога с невротичен вид и без усмивка. Не се ли питате защо е така? А даже да се запитаме, повечето от нас изглежда се задоволяват с елементарни обяснения.

Вчера видях една лодка, плаваща срещу течението на реката с издути платна, носена от западния вятър. Това беше голяма лодка, тежко натоварена с дърва за горене за града. Слънцето залязваше и на фона на небето, лодката беше удивително красива. Лодкарят само я управляваше, без никакви усилия, понеже вятърът вършеше цялата работа. По същия начин, ако всеки от нас би могъл да разбере проблема за борбата и конфликта, мисля, че тогава бихме могли да живеем без усилия, щастливо, с усмивка на лице.

Мисля, че усилията, борбата, която водим почти всеки миг от живота си ни унищожават. Ако наблюдавате възрастните хора около вас ще видите, че за повечето от тях животът е поредица от битки със себе си, със съпругите или съпрузите, със съседите, с обществото. И тези непрекъснати конфликти разпиляват енергията им. Радостният човек, който е истински щастлив, не е подвластен на усилието. Да не влагате усилия не означава, че бездействате, че сте скучни, глупави. Напротив, само умните, необикновено интелигентните хора са наистина независими от усилията, от борбата.

Но, когато чуем да се говори за отсъствие на усилия, ние се стремим към това, желаем да постигнем състоянието, в което няма борба и конфликти, превръщаме това в наша цел, идеал и се борим за него. И в този момент ние губим радостта от живота. Ние сме отново уловени от усилията, от борбата. Целта на борбата може да се изменя, но по същество всяка борба е една и съща. Човек може да се бори за осъществяването на социални реформи, да търси Бога, да установи по-добри взаимоотношения със съпругата или съпруга си, със съседа си, човек може да седи на брега на Ганг, покланяйки се в краката на някой гуру, и тъй нататък. Всичко това са усилия, борба. Следователно, важно е да се разбере не целта на борбата, а самата борба.
Е, възможно ли е умът не само да осъзнае, че случайно в момента не е въвлечен в конфликт, а да се освободи напълно и постоянно от конфликта, за да намери онова състояние на радост, при което няма чувство за висше и низше?

Трудността ни е в това, че умът се чувства по-низш и затова се стреми да бъде или да стане „нещо", да преодолее, да примири противоречивите си желания. Но нека да не обясняваме защо умът е така погълнат от вечни борби. Всеки мислещ човек знае защо има както вътрешни, така и външни борби. Нашата завист, алчност, амбиция, съперничеството, водещи до безмилостна ефикасност - явно, това са факторите, които ни карат да се борим както в този, така и в идния свят. Не е необходимо да четем книги по психология, за да разберем защо се борим, важно е да установим дали съзнанието може да се освободи напълно от борбата.

В края на краищата, когато се борим, конфликтът е между това, което сме, и онова, което трябва да бъдем, или което желаем да бъдем. Е, без да се впускаме в обяснения, възможно ли е човек да разбере целия процес на тази борба, за да свърши тя? Като лодката, плаваща с вятъра, може ли съзнанието да не се бори? Със сигурност това е въпросът, а не как да постигнем състоянието, при което няма борба. Самото усилие да постигнем това състояние е процес на борба, следователно това състояние не се постига никога. Но ако вие всеки момент следите как съзнанието е уловено във вечна борба - ако само виждате факта, без да се опитвате да го промените, без да се опитвате да наложите на съзнанието състоянието, което наричате спокойствие, - тогава ще установите, че то спонтанно прекратява борбата - и в това състояние може да се научи много. Тогава ученето не е само процес на трупане на информация, а откривателство на не обикновените богатства, намиращи се отвън обсега на съзнанието; съзнанието, което открие това, има радост.Наблюдавайте себе си и ще видите как се борите от сутрин до вечер, и как енергията ви се прахосва в тази борба. Ако само обяснявате защо се борите, вие се губите в обясненията, а борбата продължава. Но, ако наблюдавате ума си много спокойно без да обяснявате, ако само му позволите да осъзнае собствената си борба, ще установите скоро, че настъпва състояние, в което няма никаква борба, а само удивителна наблюдателност. В това състояние на наблюдателност няма чувство за висше и нисше, няма голям или малък човек, няма гуру. Всички тези абсурди изчезват, защото съзнанието е напълно събудено; а напълно събуденото съзнание е радостно.

 

ВЪПРОС: Аз исках да направя определено нещо, но въпреки че се опитвах много пъти, не успях. Трябва ли да се откажа ми да продължа усилията си?

Кришнамурти: Да постигнете успех означава да се издигнете, да станете важна личност, а ние обожаваме успеха, не е ли така? .Ако бедното момче стане мултимилионер. когато порасне, или обикновеният студент стане министър-председа-тел, на него му ръкопляскат, хвалят го, затова всяко момче и момиче желае да успее по един или друг начин.

Е, има ли такова нещо, като успеха, ти то е само една идея, към която се стреми човек? Защото в момента, в който пристигате, пред вас винаги има по-далечна точка, която не сте достигнали. Докато преследвате успеха в каквато и да е посока, със сигурност сте в конфликт, борба, не е ли така? Даже, когато успеете, за вас няма почивка, защото искате да се издигнете още по — нагоре, искате да имате повече. Разбирате ли? Стремежът към успеха е желанието за „повече", а умът, който непрекъснато търси „повече", не е интелигентен. Напротив, той е посредствен, глуповат, защото нуждата му от „повече" означава постоянна борба в условията на модела, определен от обществото.

В края на краищата, какво е задоволство и какво е недоволство? Недоволството е борбата за „повече", а задоволството е прекратяването на тази борба, но не можете да изпитате задоволство, без да разберете целия процес на това „повече" и защо умът се нуждае от него. Ако вие не успеете да издържите изпита, например, трябва да се явите повторно, нали? Във всеки случай, изпитите са достойни за съжаление, защото не показват нищо значимо, не разкриват истинската стойност на вашия разум. Вземането на изпит е до голяма степен похват на паметта, или може би е въпрос на късмет, но вие се стремите да издържите изпитите си и ако не успеете, опитвате пак. Повечето от нас правят същото във всекидневния живот. Ние се борим за нещо и никога не спираме, за да се замислим дали това, което преследваме, си заслужава борбата. Ние никога не се питаме дали си заслужава усилията, затова не разбираме, че не си заслужава и не се противопоставяме на мнението на родителите ни, на обществото, на всички Учители и гуру. Само когато разберем пълното значение на „повече", ние преставаме да мислим от гледна точка на провал и успех.

Ние се страхуваме да не се провалим, да не допуснем грешки - не само на изпитите, но и в живота. Допускането на грешки се смята за нещо ужасно, защото ще бъдем критикувани за нея, някой ще ни се кара. Но, в края на краищата, защо да не направите грешка? Не допускат ли грешки всички хора по света? И дали ужасната бъркотия, съществуваща по света, ще се оправи, ако вие никога не допускате грешки? Ако се страхувате да не направите грешка, никога нищо няма да научите. Възрастните хора грешат постоянно, но те не желаят вие да правите грешки и затова сдържат вашата инициатива. Защо? Защото се страхуват, че като наблюдавате и като поставяте под въпрос всичко, експериментирайки и правейки грешки, вие може сами да откриете нещо и да се освободите от авторитета на родителите си, на обществото, на традицията. Затова ви внушават идеала на успеха, който трябва да следвате, а успехът, както ще забележите, винаги се определя като почтеност. Даже светецът със своите така наречени духовни постижения трябва да бъде почтен, в противен случай не получава признание, няма последователи.

Ние говорим винаги от гледна точка на успеха, с езика на „повече" и „повече" се оценява от почтеното общество. С други думи, обществото е установило много старателно определен модел, според който ви оценява - че сте успели или че сте се провалили. Но ако вие обичате да вършите нещо с цялото си същество, тогава не ви интересува успехът или провалът. Никой разумен човек не се интересува. Но за съжаление, има много малко разумни хора, а и никой не ви говори за всичко това. Единствената грижа на разумния човек е да види фактите и да разбере проблема - което значи да не разсъждава от гледна точка на успеха или провала. Ние мислим по този начин само ако наистина не обичаме това, което вършим.

 

ВЪПРОС: Защо сме егоистични по начало? Може да положим много усилия да бъдем безкористни в поведението си, но когато се отнася до собствените ни интереси, ставаме егоцентрични и безразлични към интересите на другите.

Кришнамурти: Мисля, че е много важно да не се наричаме егоистични или безкористни, защото думите имат необикновено влияние върху съзнанието. Наречете някого егоист, и той е осъден, назовете го професор, и нещо се случва във вашето отношение към него; наречете го махатма, и той веднага е обграден от ореол. Наблюдавайте вашия отклик и ще забележите, че думи като „адвокат", „бизнесмен", „губернатор", „служител", „любов", „Бог" оказват странен ефект върху нервната ви система, както и върху съзнанието ви. Думата, която означава определена функция, предизвиква чувството за служебно положение, тъй че най-напред трябва да се освободим от несъзнателния навик да свързваме определени чувства с определени думи, не е ли така? Вашият ум е обусловен да мисли, че думата „егоистичен" представлява нещо много, лошо, недуховно, и в момента, в който употребите тази дума за нещо, умът ви укорява това нещо. Тъй че, когато задавате въпроса: „Защо сме егоистични по начало?", той вече има значение на осъждане.

Много е важно да разберете, че някои думи предизвикват у вас нервен, емоционален или интелектуален отклик на одобрение или порицание. Ако се наречете ревниви, например, вие пречите на проучването, спирате да прониквате в целия проблем на ревността. Също така има много хора, които мислят, че работят за братството, и все пак всичко, което вършат, е против установяването на братство. Но те не забелязват този факт, защото думата „братство" означава нещо за тях и те вече са „обработени" от нея. Те не правят по-задълбочено проучване и така не откриват никога какви са фактите, независимо от неврологичния или емоционалния отклик, предизвикан от тази дума.

Следователно първото нещо, което трябва да направите е да експериментирате и да разберете дали можете да гледате на фактите без порицаващия или хвалебствен смисъл, свързан с някои думи. Ако можете да гледате фактите без чувство на укор или одобрение ще установите, че при самото наблюдение, границите, които умът е издигнал между себе си и фактите, се стопяват.

Наблюдавайте само как се отнасяте към личността, наричана от хората „велик човек". Думите „велик човек" са ви повлияли. Вестниците, книгите, последователите му, всички те го смятат за велик човек и вашият ум приема това. Или пък вие заставате на противоположното мнение и мислите: „Колко е глуповат, това не е велик човек". От друга страна, ако можете да откъснете ума си от всякакво влияние и просто да гледате фактите, тогава ще видите, че подходът ви е съвсем различен. По същия начин, думата „селянин" с асоциациите й за бедност, мръсотия, мизерия и т.н. влияе на мисленето ви. Но ако съзнанието е независимо от такова влияние, ако то нито укорява, нито одобрява, а само гледа, наблюдава, то не е егоцентрично и вече не съществува проблемът за егоизма, който се опитва да бъде неегоистичен.

ВЪПРОС: Защо индивидът, от раждането до смъртта си. винаги желае да бъде обичан и ако не получи тази любов, не е спокоен и уверен като събратята си?

Кришнамурти: Мислите ли, че събратята му са по-самоуверени? Те може да важничат, да се превземат, но ще забележите, че зад показната увереност повечето хора са празновати, скучни и посредствени, те въобще нямат истинска увереност. А защо ние искаме да сме обичани? Вие не желаете ли да сте обичани от родителите си, от учителите, от приятелите? А ако сте възрастни, желаете да сте обичан от съпругата или съпруга, от децата си - или от вашия гуру. Защо е тази вечна жажда да бъдем обичани? Слушайте внимателно. Вие желаете да сте обичани, защото вие не обичате. В момента, в който започнете да обичате, жаждата свършва, не се питате вече дали някой ви обича или не. Докато се нуждаете от обич, у вас няма любов. А ако не изпитвате любов, вие сте грозни, брутални, тъй че защо трябва да бъдете обичани? Без любов вие сте мъртви и ако мъртвият желае любов, той пак е мъртъв. Но ако сърцето ви е изпълнено с любов, никога няма да искате да сте обичани, никога няма да протегнете просешката си паница към някого, за да я напълни. Само празноватите хора искат да запълнят празнината, а празното сърце никога не може да се напълни, като тича подир някой гуру или като търси любов по стотици други начини.

 

ВЪПРОС: Защо възрастните хора крадат?

Кришнамурти: Вие понякога не крадете ли? Не познавате ли малкото момче, което открадва нещо, което желае да притежава, от друго момче? Точно същото нещо се повтаря през целия живот, независимо дали сме млади или стари, само че възрастните хора го правят по-ловко, с много добре звучащи думи. Те желаят богатство, власт, положение, те си затварят очите, измислят, философстват, за да получат желаното. Те крадат, но това не се нарича кражба, а се назовава с някоя почтена дума. А защо крадем ние? Преди всичко, защото сегашното общество лишава много хора от жизнено необходими неща. Част от населението не разполага с достатъчно храна, облекло и подслон и затова предприема нещо. Има също хора, които крадат не защото нямат достатъчно храна, а защото са антисоциални, както ги наричат. За тях краденето е станало игра, вид силно усещане -което означава, че нямат добро възпитание. Истинското възпитание е разбирането на смисъла на живота, а не само зубрене, за да се вземат изпитите. Има също кражби на по-високо ниво: кражбата на идеи, на знания. Когато искаме „повече" под някаква форма, всъщност ние крадем.

Каква е причината винаги да молим, просим, желаем, крадем? Защото у нас няма нищо: вътрешно, психологически ние сме като празен барабан. И тъй като сме празни, опитваме се да запълним празнината не само като крадем, но и като подражаваме на другите. Подражанието е вид кражба: вие сте никой, но някой друг е важна личност, тъй че вие ще получите малко от славата му, като го имитирате. Тази поквара, тази продажност продължава през целия живот и малцина са независими от нея. Затова е важно да разберем дали вътрешната празнота може да се запълни някога. Докато умът се стреми да се напълни, ще бъде винаги празен. Когато умът престане да се стреми да запълни собствената си празнота, празнотата изчезва.

 

Свобода и Любов

Може би някои от вас не разбират напълно всичко, което казах за свободата, но както изтъкнах, Важно е да бъдете открити за възприемане на нови идеи, на неща, с които може би не сте привикнали. Добре е да видите какво е красиво, но трябва също да наблюдавате грозните неща в живота, трябва да бъдете будни за всичко. Също така, трябва да отборите съзнанието си за неща, които може би, не разбирате напълно, но колкото повече мислите и разсъждавате за тях, дори ако са малко сложни за вас, толкова по-голяма възможност ще имате за Вътрешно богат живот.

Не знам дали някой от вас е забелязвал слънчевата светлина върху босата рано сутрин. Колко необикновено мека с тази светлина и как се плиска тъмната вода, а зорницата блести над дърветата. Забелязвате ли това понякога? Или сте толкова заети, така погълнати от всекидневната работа, че сте забравили или никога не сте виждали разкошната красота на Земята - тази Земя. на която всички ние живеем? Дали се наричаме комунисти или капиталисти, индуисти или будисти, мюсюлмани или християни, дали сме слепи, сакати, или се чувстваме добре и щастливи, тази Земя е наша. Разбирате ли? Тя е нашата Земя, не е ничия друга; това не е само Земята на богатия, тя не принадлежи само на мощните владетели, на благородниците, тя е и нашата Земя, ваша и моя. Ние сме никои и все пак също живеем на тази Земя и трябва да живеем всички заедно. Това е светът на бедния, както и на богатия, на неграмотния, както и на образования, това е нашият свят и смятам, че е много важно да чувстваме това и да обичаме Земята, не само понякога в спокойната сутрин, а по всяко време. Ние може да почувстваме, че това е нашият свят и да го обичаме, само ако разберем какво представлява свободата.

Сега няма свобода, ние не знаем какво означава това. Бихме желали да сме свободни, но, ако сте забелязали, всеки човек -учителят, родителят, адвокатът, полицаят, войникът, политикът, бизнесменът - върши нещо в собствения си малък ъгъл, за да попречи на тази свобода. Да бъдеш свободен не означава просто да вършиш каквото ти се харесва, или да се освободиш от външните обстоятелства, които те обвързват, а да разбереш целия проблем на зависимостта. Знаете ли какво означава зависимост? Вие зависите от учителите си, зависите от готвача, от пощальона, от продавача на мляко, и т.н. Този вид зависимост може да се разбере доста лесно. Но има много по-дълбок вид зависимост, който човек трябва да разбере, за да бъде свободен: зависимостта от другия за собственото щастие. Знаете ли какво означава да зависите от някого за собственото си щастие? Това не е чисто физическата зависимост от друг, която е така обвързваща, а вътрешната, психологическата зависимост, от която извличате така нареченото щастие. Защото, ако зависите от някого по този начин, вие се превръщате в роб. Ако вие, израствайки, зависите емоционално от родителите си, от съпруга или от съпругата си, от някой гуру или от някаква идея, това е вече началото на робството. Ние не разбираме това, въпреки че повечето от нас искат да бъдат свободни, особено когато са млади.

За да сме свободни, трябва да се разбунтуваме против всякаква вътрешна зависимост, а не е възможно да се бунтуваме, ако не разберем защо сме зависими. Докато не разберем и наистина не скъсаме с всяка вътрешна зависимост, не можем никога да бъдем свободни, защото само това разбиране дава свобода. Но свободата не е проста реакция. Знаете ли какво представлява реакцията? Ако аз ви обидя, ако ви кажа нещо оскърбително и вие ми се разсърдите, това е реакция - реакция, породена от зависимостта, а независимостта е отвъд реакцията. Свободата не е реакция и докато не разберем и не превъзмогнем реакцията, ние никога няма да бъдем свободни.
Знаете ли какво означава да обичате някого? Знаете ли какво означава да обичате дървото, птицата, или домашния любимец, като се грижите за него, храните го, глезите го, въпреки че той не ви дава нищо в замяна, въпреки че не ви прави сянка, или че не ви следва, че не зависи от вас? Повечето от нас не обичат по този начин, изобщо не разбираме какво означава това, защото любовта ни е винаги примесена с безпокойство, ревност, страх - което означава, че вътрешно сме зависими от някой друг, искаме да сме обичани. Ние не можем просто да обичаме, а искаме нещо в замяна, и самото искане ни прави зависими.

Така свободата и любовта вървят заедно. Любовта не е реакция. Ако аз ви обичам, защото вие ме обичате, това е просто търговия, нещо, което се купува на пазара, то не е любов. Да обичате означава да не искате нищо в замяна, да не изпитвате чувството, че давате нещо - и само тази любов може да познае свободата. Но, вас не ви учат на това. Вас ви учат на математика, химия, география, история и с това всичко свършва, защото единствената грижа на родителите ви е да ви помогнат да си намерите добра работа и да успеете в живота. Ако имат пари, може да ви изпратят в чужбина, но както всички хора по света, единствената им цел е да бъдете богати и да заемате почтено място в обществото. И колкото по-високо се изкачвате, толкова повече нещастие ще причините на другите, защото, за да постигнете това, е необходимо да се съревновавате, да сте безмилостни. Родителите изпращат децата си в училища, където има амбиция, съперничество, където въобще няма любов - затова обществото е в непрекъснат упадък, постоянни борби и макар политиците, съдиите, така наречените благородни хора да говорят за мир, това не означава нищо.

Сега, вие и аз трябва да разберем въпроса, за свободата в неговата пълнота. Ние трябва да разберем сами какво означава да се обича, защото ако не обичаме, не можем никога да бъдем грижливи, вежливи, внимателни. Знаете ли какво означава да сте внимателни? Ако видите острия камък на пътеката, по която минават много боси крака, вие го махате не защото някой ви е казал, а защото изпитвате чувства към другите хора - няма значение кои са те, може и никога да не ги срещнете. За да посадите дърво и да се грижите за него, да гледате реката и да се радвате на земята и на всичко, което тя включва в себе си, да наблюдавате птицата с разперени криле и красотата на нейния полет, да сте чувствителни и възприемчиви за това необикновено движение, наречено живот, е необходима свобода. А за да сте свободни, трябва да обичате. Без любов няма свобода, без любов свободата е само идея, която няма никаква стойност. Затова може да има свобода само за онези, които разбират и могат да се освободят от вътрешната зависимост, и които затова знаят какво е любовта. И само те ще могат да създадат нова цивилизация, един различен свят.

 

ВЪПРОС: Как се появява желанието и как мога да се освободя от него?

Кришнамурти: Ето, един младеж задава този въпрос, но защо той трябва да се освободи от желанието? Разбирате ли? Той е млад, изпълнен е с жизненост, защо трябва да се освобождава от желанието? Казали са му, че освобождаването от желанието е една от най-големите добродетели, и че посредством това освобождаване той ще познае Бога, или както и да се казва това висше същество. Заради това младежът пита: „Как се появява желанието и как да се освободя от него?" Но самият подтик да се освободите от желанието е все пак част от желанието, не е ли така? Той е продиктуван всъщност от страха.

Какъв е произходът, източникът, началото на желанието? Вие виждате нещо привлекателно и го пожелавате. Виждате една кола. или лодка и пожелавате да я притежавате, или искате да постигнете състоянието на богатия човек, да станете саняси*(Монах, дал обет за самоотричане според индуските обреди).. Това е произходът на желанието: виждането, допирът, който поражда усещането, а усещането води до желанието. Е, разбирайки, че желанието предизвиква конфликт, вие питате „Как да се освободя от желанието?". Това, което всъщност желаете не е да се освободите от желанието., а да се освободите от безпокойството, грижата, болката, които предизвиква желанието, Вие искате да се освободите от горчивите плодове на желанието, а не от самото желание, и е много важно да разберете това. Бихте ли искали да се отървете от желанието, ако можехте да отстраните от желанието болката, мъката, борбата и тревогите, които го съпровождат, за да остане само удоволствието?

Докато имаме желание да спечелим, да постигнем нещо на различни нива, неизбежно изпитваме безпокойство, тъга и страх. Амбицията да сме богати и прочие изчезва само ако разберем гнилата, покваряваща стойност на самата амбиция. В момента, в който схванем, че жаждата за някаква власт - за властта на министър — председателя, на съдията, на свещеника, на гуруто е поначало зловредна, ние изгубваме желание да имаме власт. Но не съзнаваме, че амбицията е покваряваща, че стремежът за власт е пагубен, напротив, смятаме, че ще използваме властта за добро, което е пълна глупост, безсмислица. Лошото средство не може никога да се използва за добра цел. Ако средството е лошо, резултатът също ще бъде лош. Доброто не е противоположно на злото, то се появява само когато злото напълно изчезне.
Следователно, ако не схванем пълното значение на желанието и последствията му, опитите само да се освободим от желанието нямат никакъв смисъл.

 

ВЪПРОС: Как можем да сме независими, докато живеем в обществото?

Кришнамурти: Знаете ли какво е обществото? Обществото - това са взаимоотношенията между хората, нали? Не усложнявайте въпроса, не цитирайте книгите, мислете съвсем непосредствено и ще разберете, че обществото, това е отношението между вас, мен и другите хора. Човешките взаимоотношения изграждат обществото, а сегашното общество е построено върху користолюбивите отношения, не е ли така? Повечето от нас желаят пари, власт, имущество, авторитет, стремим се към престиж и добро положение на различни нива и по този начин сме създали користолюбиво общество. Докато сме користолюбиви, докато искаме високо обществено положение, престиж, власт и т.н. ние принадлежим на това общество и следователно сме зависими от него. Но ако човек не желае никое от тези неща и е просто такъв, какъвто е, и изпитва дълбоко чувство на смирение, тогава той е извън него, човек се бунтува и скьсва с това общество. За съжаление, целта на сегашното възпитание е да ви накара да се приспособите, да се нагодите към това користолюбиво общество. С това се занимават родителите ви, учителите, книгите. Докато вие се приспособявате, докато сте амбициозни, користолюбиви, покварявайки и унищожавайки другите хора в стремежа си за власт и положение, вас ви смятат за почтен гражданин. Възпитават ви да се нагодите към обществото, но това не е възпитание, това е само обуславящ процес на приспособяване към шаблона. Истинската цел на възпитанието не е да ви направи чиновник, съдия или министър — председател, а да ви помогне да разберете цялата структура на това гнило общество и да ви позволи да растете свободни, за да се откъснете и да създадете различно общество, един нов свят. Трябва да има хора, които се бунтуват - не частично, а напълно да се бунтуват против старото, защото само тези хора могат да създадат новия свят, който не е основан на користолюбие, власт и престиж.

Чувствам, как възрастните хора си мислят: „Това никога не може да стане. Такава е човешката природа и вие говорите безсмислени неща." Но ние никога не сме се замисляли как да се освободи от преднамерената нагласа съзнанието на възрастните и как да се избегне създаването на нагласа у децата. Безспорно, възпитанието има целебен и превантивен характер. По-възрастните ученици са вече оформени, с изработена нагласа, амбициозни, те искат да успеят като бащите си, като губернатора или някой друг. Тъй че истинската цел на възпитанието е не само да ви помогне да премахнете старите си нагласи, а също и да разберете целия процес на живота от ден на ден, така че да можете да растете на свобода и да създадете новия свят, който трябва да бъде съвършено различен от сегашния. За съжаление, нито родителите ви, нито учителите или обществото се интересуват от това. Ето защо възпитанието следва да възпитава както възпитателя, така и ученика.

 

ВЪПРОС: Защо хората се борят помежду си?

Кришнамурти: Защо момчетата се борят помежду си? Понякога вие се сбивате с брат си или с други момчета, нали? Защо? Биете се заради някаква играчка. Може би другото момче ви е взело топката или книгата и затова се сбивате. Точно по същите причини се борят и възрастните хора, само че играчките им са доброто положение, богатството, властта. Ако вие се стремите към властта, а аз също, ние се борим един против друг и затова народите воюват помежду си. Това е толкова просто, само че философите, политиците и така наречените религиозни хора усложняват въпроса. Знаете ли, голямо изкуство е да имате изобилни знания и преживявания - да усетите богатството на живота, красотата на съществуването, борбите, нещастието, смеха и сълзите - и все пак съзнанието ви да остане непосредствено и просто. А това е възможно само, ако знаете как да обичате.

ВЪПРОС: Какво е ревността?

Кришнамурти: Ревността означава недоволство от това, което сте вие, и завист към другите хора, не е ли така? Да си недоволен от това, което си, е началото на завистта. Искате да приличате на някой друг, който знае повече, който е по-красив, или има по-голяма къща, повече власт, по-добро положение от вас. Вие желаете да сте по-добродетелни, да разсъждавате по — добре, да познаете Бога, да сте по-различни от това, което сте - следователно изпитвате чувство на завист, ревност. Много е трудно да разберете това, което сте, защото трябва напълно да се освободите от всякакво желание да промените това, което сте в нещо друго. Желанието да промените себе си поражда завист, ревност. Докато разбирането на това, което сте, преобразява това, което сте. Но, вижте, възпитателната система ви подтиква да се опитвате да сте различни от това, което сте. Когато изпитвате завист ви казват: „Е, не завиждай, това е ужасно". Така вие се стараете да не сте завистливи, но това старание е част от завистта, защото се стремите да сте различни.

Прелестната роза е прелестна роза, но на нас, хората, ни е дадена способността да мислим и ние мислим погрешно. За да знаем как да мислим, ни трябва дълбока проницателност, разбиране, а да знаем какво да мислим е доста лесно. Сегашното възпитание ни учи какво да мислим, а не ни учи как да мислим, как да вникваме, как да изследваме. А единствено ако учителят и ученикът знаят как да мислят, училището ще бъде истинско училище.

ВЪПРОС: Защо не съм доволна никога от нищо?

Кришнамурти: Едно момиченце задава този въпрос и съм сигурен, че никой не й подсказва. В ранната си възраст тя иска да знае защо никога не е доволна. Вие, възрастните, какво ще кажете? Това е ваше дело: вие сте създали този свят, в който малкото момиче пита защо никога не е доволно от нищо. Смятат ви за възпитатели, но вие не схващате трагедията. Вие разсъждавате, но сте скучни, отегчителни, вътрешно сте мъртви.

Защо човешките същества никога не са доволни? Не е ли така, защото търсят щастието и си мислят, че ще го постигнат с непрекъснати промени? Сменят една работа с друга, едни отношения с други, една религия или идеология с друга, мислейки, че с постоянни промени ще намерят щастието. Или се установяват в някое затънтено място и там бездействат. Сигурно е, че доволството е нещо съвсем различно. То идва само ако се видите такива, каквито сте - без желание за промяна, без укор или сравнение, но без това да означава, че просто приемате това, което виждате, и заспивате спокойно. Когато съзнанието вече не сравнява, не укорява, не прави оценка и следователно е способно да види това, което става всеки момент без желание за промени - в това възприемане се открива вечното.

 

ВЪПРОС: Защо трябва да четем?

Кришнамурти: Защо трябва да четете? Слушайте внимателно. Вие никога не питате защо трябва да играете, защо трябва да се храните, защо трябва да гледате реката, защо сте жестоки, нали? Вие се бунтувате и питате защо трябва да правите нещо само когато не обичате да го вършите. Но вие четете, играете, смеете се, държите се жестоко или сте добри, гледате реката, облаците - всичко това е част от живота, и ако не знаете как да четете, ако не знаете как да вървите, ако не оценявате красотата на цветето, вие не живеете. Трябва да разберете целостта на живота, не само малка част от него. Затова трябва да четете, затова трябва да гледате небесата, трябва да пеете, да танцувате, да пишете стихотворения, да страдате и да разбирате, защото всичко това е животът.

 

ВЪПРОС: Какво е стеснителността?

Кришнамурти: Вие не се ли стеснявате, когато срещнете непознат човек? Не се ли стеснявахте, когато задавахте този въпрос? Нямаше ли да се стеснявате, ако седяхте на този подиум, като мен, и говорехте? Не сте ли срамежливи, не се ли чувствате неловко, и това чувство не ви ли кара да спрете неподвижно, когато неочаквано се натъкнете на едно разкошно дърво, или на нежно цвете, или на птичка в гнездото й? Разбирате ли, хубаво е да сте стеснителни. Но за повечето от нас стеснителността означава чувство на неловкост. Когато срещнем някой голям човек, ако съществува изобщо такъв, ние се чувстваме неловко. Мислим си: „Колко важен човек е той, колко известен, а аз съм никой." И тогава се стесняваме, смущаваме се от себе си. Но има друга форма на срамежливост, което означава, че сте нежни и в това няма чувство на неловкост.

 

Невинната увереност

Вече разгледахме въпроса за бунта вътре в затвора - за всички реформатори, идеалисти и други хора, които действат постоянно и постигат известни резултати, но се бунтуват винаги вътре между стените на собствената си нагласа, между стените на собствената си социална структура, вътре в шаблона на културата и цивилизацията, която е израз на колективната воля на мнозинството. Аз мисля, че си заслужава да видим какво представлява увереността и как идва тя.

Увереността идва с инициативата, но инициативата в рамките на шаблона носи единствено самоувереност, увереност в собственото „аз", а това е съвършено различно от увереността без „аз"-а. Знаете ли какво означава да сте уверени? Ако вие правите нещо с ръцете си, ако посадите дърво и видите как то расте, ако нарисувате една картина или напишете стихотворение, или, ако сте по-възрастни, построявате мост или се справяте с някоя административна работа много добре, това ви дава увереност, че сте способни да вършите нещо. Но, разбирате ли, увереността, каквато я познаваме сега, е винаги в рамките на затвора, който обществото - комунистическо, индуистко или християнско - е построило за нас. Инициативата в затвора създава известна увереност, защото чувствате, че можете да правите нещо: можете да проектирате един двигател, да сте добър лекар, отличен учен и т.н., но чувството за увереност, което идва със способността да успеете в социалната структура, или да направите реформа, да осветите по — добре, да украсите вътрешността на затвора, е в действителност самоувереност - знаете, че можете да вършите нещо и това ви кара да се чувствате значими. Но, ако с търсене, с разбиране се откъснете от социалната структура, част от която сте самите вие, идва съвършено друга увереност, в която чувството за собствената ни значимост липсва. И ако успеем да разберем разликата между двете - между самоувереността и увереността без „аз"-а - мисля, че това ще има голямо значение в живота ни.

Ако играете добре една игра, например бадминтон, крикет или футбол, вие притежавате известно чувство на увереност, нали? Това ви дава усещането, че сте доста добри. Ако решавате бързо математически задачи, това също поражда чувство на самоувереност. Ако увереността е предизвикана от действие в социалната структура, тя винаги е придружена от една странна арогантност, не е ли така? Увереността на човека, който може да прави нещо, който е способен да постигне резултати, винаги е оцветена с арогантността на „аз"-а, чувството за „аз съм този, който го прави". Така, в самия акт на постигане на резултата, на извършване на социалната реформа в затвора, съществува арогантността на „аз"-а: чувството, че аз съм го направил, че моят идеал е важен, че моята група е успяла. Това чувство на „аз" и на „мое" придружава винаги увереността, която се изявява в социалния затвор.
Забелязали ли сте колко арогантни са идеалистите? Политическите лидери, които постигат известни резултати, които извършват големи реформи - забелязали ли сте как са изпълнени със самочувствие, напомпани с идеалите и постиженията си? Според собствената си преценка те са много важни. Прочетете някои политически речи, наблюдавайте някои от хората, които се наричат реформатори, и ще видите, че в самия процес на реформаторството те развиват собственото си „аз". Реформите им, колкото и важни да са те, са все пак в затвора, следователно те са разрушителни и в крайна сметка носят повече нещастие и конфликти на хората.

Е, ако вие можете да видите цялата социална структура, културния модел на колективната воля, която наричаме цивилизация - ако можете да разберете всичко това и да скъсате с него, да разбиете затворническите стени на вашето общество, индуистко, комунистическо или християнско, тогава ще установите, че идва една увереност, която не е оцветена от чувството на надменност. Това е увереността на невинността. Това е като увереността на детето, което е толкова невинно, че може да опита всичко. Тази невинна увереност ще създаде новата цивилизация, но тази невинна увереност не може да се появи, ако вие останете в рамките на социалния шаблон.

Моля, слушайте внимателно. Лекторът ни най-малко не е важен, но е много важно да разберете истината в това, което се говори. В края на краищата, това е възпитанието, не е ли така? функцията на възпитанието не е да ви накара да се приспособите към социалния модел, напротив, тя трябва да ви помогне да разберете напълно и дълбоко социалния шаблон и да скъсате с него, така че да сте индивиди без арогантността на „аз"-а, да сте уверени, защото сте истински невинни.Не е ли голяма беда, че почти всеки от нас е загрижен само или как да се приспособи към обществото, или как да го реформира? Забелязвате ли, че повечето от въпросите, които зададохте, отразяват това отношение? В действителност, вие мислите: „Как мога да се приспособя към обществото? Какво ще кажат баща ми и майка ми, и какво ще стане с мене, ако не направя това?". Такова отношение разрушава цялата увереност, цялата инициатива, която притежавате. И вие завършвате училището и колежа като толкова много други човешки автомати, навярно доста ефикасни, но без никакъв творчески пламък. Ето защо е така важно да разберете обществото, средата, в която живеете, и в самия процес на разбиране да се откъснете от него.

Виждате ли, това е проблем, съществуващ по целия свят. Човекът търси нов отговор, нов подход към живота, защото старият начин на живот е в упадък, било то в Европа, в Русия, или тук. Животът е едно непрекъснато предизвикателство и опитите за въвеждане на по-добър икономически ред не представляват пълен отговор на предизвикателството, което винаги е ново. И ако културата, народите, цивилизациите не са способни да откликнат всестранно на новото, те загиват.

Ако вие не сте възпитани подходящо, ако нямате необикновената увереност на невинността, вие неизбежно ще бъдете погълнати от колектива и ще се изгубите в посредствеността. Ще поставите няколко букви пред или след името си, ще се ожените, ще имате деца и с това идва вашият край.

Разбирате ли, повечето от нас се страхуват. Родителите ви са уплашени, вашите възпитатели са уплашени, правителствата и религиите са уплашени да не би да станете пълноценни индивиди, защото всички те искат да останете в сигурността на затвора, на влиянието на културната и социалната среда. Но само личностите, които разчупят социалния шаблон след като го разберат, и следователно, вече не са обвързани от предварителната нагласа на собственото си съзнание - само тези хора могат да създадат нова цивилизация, а не хората, които само се съобразяват, или които се съпротивляват на даден шаблон, защото той е създаден от друг. Търсенето на Бога или на истината не се намира вътре в затвора, а по — скоро в разбирането на затвора и в разбиването на стените му - и именно това движение към свобода създава нова култура, един различен свят.

ВЪПРОС: Защо искаме да имаме другар?

Кришнамурти: Едно момиче пита защо търсим другар. Защо човек търси другар? Може ли да живееш сам на този свят, без съпруг или съпруга, без деца, без приятели? Повечето хора не могат да живеят сами, следователно имат нужда от другари. Необходим е огромен интелект, за да сте сами, а вие трябва да сте сами, за да намерите Бога, истината. Хубаво е да имате другар, съпруг или съпруга, а също и деца, но, разбирате ли, ние се губим във всичко това, ние се загубваме в семейството, в работата, в скучното, монотонно всекидневие на упадъчното си съществуване. Ние свикваме с него и тогава мисълта да живеем сами става ужасна, нещо, от което се страхуваме. Повечето от нас са вложили цялата си вяра в едно нещо, и в живота си нямат друго богатство, освен другарите си, освен семейството и работата си. Но ако в живота ни има богатство - не богатството на парите или познанията, които може да придобие всеки, а онова богатство, което е движението на действителността, която няма нито начало, нито край - тогава другарството се превръща във второстепенен въпрос.
Но, разбирате ли, вас не ви възпитават да сте сами. Излизате ли понякога да се разходите сами? Много е важно да излизате сами, да седнете под някое дърво - не с книга, не с другар, а сами - и да наблюдавате полета на птицата, и собствените си мисли, докато те се гонят в пространството на вашия ум. Ако можете да бъдете сами и да наблюдавате тези неща, тогава ще откриете изключителното богатство, което никое правителство не може да обложи с данъци и никаква човешка служба не може да корумпира, и което не може да бъде унищожено никога.

ВЪПРОС: Когато обичам един човек и той се разгневи, защо гневът му е толкова силен?

Кришнамурти: Преди всичко, вие обичате ли някого? Знаете ли какво означава да обичате? Това е да отдадете напълно ума, сърцето и цялото си същество, без да искате нищо в замяна, а не да протягате просешка паничка, за да получите любов. Разбирате ли? Ако има такава любов, има ли яд? И защо се ядосваме, ако обичаме някого с обикновената, така наречена любов? Защото не получаваме това, което очакваме от този човек, не е ли така? Аз обичам съпругата или съпруга си, сина или дъщеря си, но в момента, в който те извършат нещо „неправилно", аз се ядосвам. Защо?

Защо бащата се ядосва на сина или дъщеря си? Защото очаква от детето си да бъде или да направи нещо, да се приспособи към дадения шаблон, а детето се бунтува. Родителите опитват да се осъществят, да обезсмъртят себе си чрез собствеността си, чрез децата си и ако детето извърши нещо, което те не одобряват, са много разгневени. Те имат един идеал за това какво трябва да бъде детето, и посредством този идеал осъществяват себе си. И се ядосват, ако детето не е съгласно с шаблона, който е израз на тяхното осъществяване.

Забелязали ли сте как понякога сте ядосани на приятеля си? Това е същият процес. Вие очаквате нещо от него и ако това очакване не се осъществи, сте разочаровани, което означава всъщност, че вътрешно, психологически сте зависими от този човек. Когато има психологическа зависимост, трябва да има и разочарование, а разочарованието поражда неизбежно гняв, горчивина, ревност и различни други форми на конфликт. Ето защо е толкова важно, особено докато сте млади, да обичате нещо с цялото си същество - дърво, животно, учителя си, родителите си - защото тогава ще откриете сами какво означава да живеете без конфликт, да не изпитвате страх.

Но разбирате ли, обикновено възпитателят е погълнат от себе си, той е загрижен за личните си тревоги в семейството, за парите си, за положението си. В сърцето му няма любов и това е една от трудностите в образованието. Вие можете да имате любов в сърцето си, защото да се обича е нещо естествено, когато сте млади, но скоро любовта е унищожена от родителите, от възпитателя, от социалната среда. Да се поддържа тази невинност, тази любов, която е квинтесенцията на живота, е изключително трудно, изисква се огромен запас от разум и проницателност.

 

ВЪПРОС: Как може умът да преодолее собствените си прегради?

Кришнамурти: За да премине отвъд собствените си прегради, умът първо трябва да ги осъзнае, не е ли така? Трябва да разберете ограниченията, пределите, границите на собствения си ум, но малцина измежду нас ги разбират. Ние казваме, че ги разбираме, но това е просто словесно твърдение. Никога не казваме: „Има някаква преграда, някаква зависимост в мен, и аз искам да я разбера, следователно ще я опозная, ще открия как се е появила и ще разкрия цялата й същност." Ако човек разбере каква е болестта, съществува възможност да се излекува. Но за да се опознае болестта, за да се опознаят ограниченията, пречките, зависимостта на ума, и за да се разберат, е необходимо да не ги осъждаме, да не казваме, че това е добре или зле. Трябва да ги наблюдаваме без да имаме мнение, предразсъдък за тях - което е изключително трудно, защото сме възпитани да критикуваме.

За да разберете едно дете, не трябва да го укорявате. Да го порицавате няма никакъв смисъл. Вие трябва да го наблюдавате, докато то играе, плаче, яде, трябва да наблюдавате всичките му настроения, но не можете да направите това, ако мислите, че то е грозно, глупаво и т.н. По същия начин, ако можем да наблюдаваме задръжките на съзнанието - не само повърхностните, а и по-дълбоките задръжки на подсъзнанието, да ги наблюдаваме, без да ги критикуваме - тогава съзнанието може да премине отвъд тях и това преодоляване представлява движение към истината