Кришнамурти -"Mислете за тези неща"

• Творческо недоволство.
  
  
  • Недоволството възпрепятства ясното мислене, как да преодолеем тази пречка?
    
    
  • Какво е самопознанието и как можем да го придобием?
    
    
  • Какво представлява душата?
    
    
• Цялостта на живота
  
  
  • Защо искаме да бъдем известни?
    
    
  • Когато бяхте млад написахте книга, в която казвате: „Това не са мои думи, това са думите на моя Учител". Защо сега настоявате ние да мислим самостоятелно? И кой беше вашият учител?
    
    
  • Защо човек изпитва гордост?
    
    
  • Като деца, на нас ни казват какво е красиво и какво е грозно, в резултат на което през целия си живот повтаряме: „Това е красиво, онова е грозно". Как може човек да разбере какво е истинска красота и какво е грозота?
    
    
  • Извинете ме, но вие не казахте кой беше вашият учител?
    
    
• Да живееш без усилия
  
  
  • Аз исках да направя определено нещо, но въпреки че се опитвах много пъти, не успях. Трябва ли да се откажа ми да продължа усилията си?
    
    
  • Защо сме егоистични по начало? Може да положим много усилия да бъдем безкористни в поведението си, но когато се отнася до собствените ни интереси, ставаме егоцентрични и безразлични към интересите на другите.
    
    
  • Защо индивидът, от раждането до смъртта си. винаги желае да бъде обичан и ако не получи тази любов, не е спокоен и уверен като събратята си?
    
    
  • Защо възрастните хора крадат?
    
    
• Свобода и Любов
  
  
• Как се появява желанието и как мога да се освободя от него?
  
  
• Как можем да сме независими, докато живеем в обществото?
  
  
• Защо хората се борят помежду си?
  
  
• Какво е ревността?
  
  
• Защо не съм доволна никога от нищо?
  
  
• Защо трябва да четем?
  
  
• Какво е стеснителността?
  
  
• Невинната увереност
  
  
  • Защо искаме да имаме другар?
    
    
  • Когато обичам един човек и той се разгневи, защо гневът му е толкова силен?
    
    
  • Как може умът да преодолее собствените си прегради?
    
    
• Сътрудничество и споделяне
  


• Как можем да се освободим от умствените си безпокойства, ако не можем да избегнем обстоятелствата, които ги предизвикват?
  
  
• Как можем да познаем себе си?
  
  
• Mожем ли да се опознаем без нечия помощ?



• При наличието на толкова противоречия в нас самите, как е възможно да бъдем себе си и да действаме едновременно?



• Трябва ли да забравим задълженията си към родителите, в името на това, с което обичаме да се занимаваме?



• Колкото и много да искам да стана инженер, как мога да уча инженерство, ако баща ми е против и не желае да ми помогне?




 

Сътрудничество и споделяне

Ние говорихме за толкова много неща, за много проблеми в живота, нали? Но аз се питам дали разбираме какво представлява един проблем. Проблемите стават трудни за решаване, ако им се позволи да пуснат корени в съзнанието. Съзнанието създава проблемите и след това се превръща в почвата, в която те пускат корени, а след като проблемът се установи дълбоко в съзнанието, става много трудно да се изкорени. Важно е самото съзнание да разбере проблемът и да не му се даде почва за растеж.

Един от основните проблеми, пред които е изправен светът, е проблемът за сътрудничеството. Какво означава думата „сътрудничество"? Сътрудничеството означава, че различни неща се вършат заедно, че се строи заедно, че се чувства заедно, че има нещо общо, така че можем да работим заедно, свободно. Но обикновено хората не са склонни да работят заедно естествено, с лекота, щастливо и затова са принудени да работят заедно с различни начини на поощрение: заплаха, страх, наказание, възнаграждение. Това е всеобща практика по целия свят. При тираничните правителства вие брутално сте принудени да работите заедно, ако не „сътрудничите", ви премахват или ви изпращат в концентрационен лагер. В така наречените цивилизовани общества ви убеждават да работите заедно в името на „родината", или за една идеология, грижливо изработена и пропагандирана, така че да я приемете; или пък работите заедно, за да изпълните план, изработен от някого, един проект на Утопията.

Това, което кара хората да работят заедно, е планът, идеята, авторитетът. Обикновено това се нарича сътрудничество, а в него винаги се подразбира наличието на награда или наказание, което означава, че зад подобно „сътрудничество" стои страхът. Вие работите винаги за нещо - за родината, за краля, за партията, за Бога или за Учителя, за мира, или за провеждането на някаква реформа. Вашата идея за сътрудничество е да работите заедно за постигане на определен резултат. Вие имате един идеал - да се създаде едно съвършено училище или нещо подобно - за постигането на който работите, следователно, сътрудничеството е необходимо, мислите си вие. Всичко това означава присъствието на авторитета, не е ли така? Винаги има някой, за който се предполага, че знае какво трябва да се направи и следователно вие казвате: „Трябва да си сътрудничим в процеса на изпълнение".

Е, за мен това не е никакво сътрудничество. Това не е сътрудничество, то е един вид алчност, форма на страх, на принуда. Зад него се крие заплахата, че ако не „сътрудничите", правителството няма да ви признае, или че петгодишният план ще пропадне, или че ще ви изпратят в концентрационен лагер, или че родината ви ще изгуби войната, или че вие може да не отидете на небето. Винаги има някаква форма на подбуда, а ако има подбуда, не може да има истинско сътрудничество.
Ако вие и аз работим заедно, само защото взаимно сме се уговорили да направим нещо, това също не е сътрудничество. Важното при подобно съгласие е постигането на резултата, а не съвместната работа. Вие и аз можем да се уговорим да построим мост, път, да посадим заедно дървета, но в това съгласие винаги има страх от несъгласието, страхът, че аз може да не свърша моя дял от работата и че може да ви оставя да я свършите сами.

По този начин, ако работим съвместно заради някакъв мотив, стимул или по проста уговорка, това не е сътрудничество, защото подобни усилия означават, че печелим или че избягваме нещо.

За мен сътрудничеството е нещо съвсем различно. Вие си сътрудничите, когато прекарвате приятно времето си заедно, вършейки нещо съвместно - не е необходимо това да е нещо специално. Разбирате ли? Обикновено малките деца притежават способността да бъдат и да вършат нещо заедно. Не сте ли го забелязали? Те си съдействат във всичко. Не съществува въпросът за съгласие или несъгласие, награда или наказание: те просто желаят да помогнат. Те си съдействат инстинктивно, защото им е приятно, че са заедно и че вършат нещо съвместно. Но възрастните хора унищожават този естествен, спонтанен дух на сътрудничество у децата, като им казват: „Ако направиш това, ще ти дам онова; ако не направиш това, няма да ти позволя да отидеш на кино", което внася елемент на подкупване.

Истинското сътрудничество означава не само, че сме съгласни да извършим нещо заедно, но и че има радост, чувство на общност, ако може да употребим тази дума; защото това чувство не съдържа упорството на личната идея, на личното мнение.
Ако вие разбирате сътрудничеството, ще разберете също и кога не трябва да сътрудничите, което също е важно. Разбирате ли? Необходимо е всички ние да събудим в себе си духа на сътрудничеството, защото тогава ще работим съвместно не само заради плана или съгласието, а поради необикновеното чувство на взаимност, чувството на радост, че сме заедно и работим заедно без никаква мисъл за награда или наказание. Това е много важно. Но също така е важно да знаем кога да не сътрудничим, защото ако не сме разумни, може да съдействаме на неразумните, на амбициозните водачи, които имат грандиозни планове, фантастични идеи, като Хитлер и други тирани от различни епохи. Тоест, трябва да знаем и кога да не сътрудничим, но ще разберем това само ако изпитаме радостта на истинското сътрудничество.

Ние говорим по един много важен въпрос, защото ако ви предложат да работите заедно, вероятно първата ви реакция ще бъде: „За какво? Какво ще вършим заедно?" С други думи, нещата, които ще се вършат, стават по-важни от чувството на взаимност, а ако нещата, които ще се осъществяват - планът, концепцията, идеологическата утопия - придобият първостепенна важност, тогава няма истинско сътрудничество. Тогава само идеята ни свързва заедно, но ако една идея може да ни свърже, друга идея може да ни раздели. И така, важно е да събудим в себе си този дух на сътрудничество, чувството на радост, че сме заедно и че работим заедно, без никаква мисъл за награда или наказание. У повечето младежи те се появяват спонтанно, свободно, ако не са били покварени от възрастните.

 

ВЪПРОС: Как можем да се освободим от умствените си безпокойства, ако не можем да избегнем обстоятелствата, които ги предизвикват?

Кришнамурти:Тогава трябва да ги посрещнете, не е ли така? За да се освободите от безпокойството, вие обикновено се опитвате да избягате от проблема, отивате в храма или на кино, прочитате едно списание, слушате радио, или търсите някоя друга форма на развлечение. Но бягството не решава проблема, защото когато се върнете, той е пак тук. Тъй че, защо не застанете с лице срещу него от самото начало?
Е, какво представлява безпокойството? Вие се безпокоите дали ще издържите изпитите си и се страхувате, че няма да можете - така се потите, прекарвате безсънни нощи. Ако не ги издържите, родителите ви ще са разочаровани. Вие също бихте се радвали, ако можете да кажете: „Край, взех си изпитите." Но продължавате да се тревожите до деня на изпита и докато научете резултата. Можете ли да избягате от това положение? Всъщност не можете, нали? Значи трябва да го посрещнете лице в лице. Но защо да се тревожите? Вие сте учили, направили сте всичко необходимо и или ще издържите, или няма да издържите изпита. Колкото повече се безпокоите, толкова сте по-уплашени и нервни и по-малко способни да мислите. М когато дойде денят на изпита, не можете да напишете нищо, само гледате часовника - това, което ми се случи на мен.

Ако умът е зает с един проблем и е непрекъснато загрижен за него, това се нарича безпокойство, не е ли така? Е, как може човек да се отърве от безпокойството? Преди всичко, важно е умът да не предоставя на проблема почва, в която той да пусне корени.
Разбирате ли какво представлява умът? Великите философи са посветили много години на изучаване на същността на ума. За това са написани редица книги, но ако човек съсредоточи цялото си внимание, мисля, че е доста просто да разберем какво представлява умът. Наблюдавали ли сте някога собствения си ум? Всичко, което сте научили досега, спомените за вашите незначителни преживявания, това, което са ви казвали родителите ви, учителите ви, нещата, които сте прочели в книгите или сте наблюдавали около вас - всичко това е умът. Умът наблюдава, различава, изучава, развива така наречените добродетели, съобщава идеи, изразява желания и страхове. Той не е само това, което виждате на повърхността, 8 него се включват също дълбоките слоеве на подсъзнанието, в което се крият расовите амбиции, мотиви, подтици, конфликти. Всичко това е умът,. който се нарича съзнание,
Е, умът се стреми да се занимава с нещо, като майката, която се тревожи за децата си, или съпругата, загрижена за кухнята си. или политика - за своята популярност или положението си в парламента. А заетият ум, не е способен да реши никакъв проблем. Разбирате ли това? Само свободният, незает ум, само свежият ум може да разбере един проблем.

Наблюдавайте собствения си ум и ще видите колко неспокоен е той, винаги зает с нещо, с това, което някой е казал вчера, с това, което току що сте научили, с това, което ще направите утре и т.н. Той никога не е свободен, което не означава, че е бездеен, или че е в някакъв вакуум. Когато той е зает, било с най-висши, било с най-нисши мисли, умът е малък, дребнав, а един дребнав ум не може никога да реши някакъв проблем, той може само да се занимава с него. Колкото и да е голям един проблем, когато умът се заеме с него, превръща го в дребнав. Само един свободен ум, свеж ум може да се заеме и да реши проблема.

Но е много трудно да имаме свободен ум. Понякога, когато седите спокойно край реката или сте в стаята си, наблюдавайте себе си и ще видите как това малко пространство, което ние осъзнаваме и наричаме ум, се пълни непрекъснато с много мисли, които стремително нахлуват в него. Когато умът е погълнат, зает с нещо - умът на жената домакиня, или умът на най-великия учен - той е малък, дребнав, и ако се заеме с какъвто и да било проблем, не може да го реши. Но умът, който е свободен, в който има пространство, може да се заеме и да реши проблема, защото такъв ум е свеж, подхожда към проблема по нов начин, а не със старото наследство от собствени спомени и традиции.

ВЪПРОС:Как можем да познаем себе си?

Кришнамурти: Вие познавате лицето си, защото често сте го виждали, отразено в огледалото. Е, има едно огледало, в което можете да се видите изцяло - не лицето си, а всичко, което мислите, всичко, което чувствате, вашите мотиви, желания, стремежи и страхове. Това огледало е огледалото на взаимоотношенията - между вас и родителите ви, между вас и учителите ви, между вас и реката, дърветата, земята, между вас и мислите ви. Взаимоотношенията представляват огледало, в което може да се видите, не такива, каквито бихте желали да бъдете, а такива, каквито сте. Когато се оглеждам в обикновено огледало, може да искам то да покаже, че съм красив, но това не е възможно, защото огледалото отразява лицето ми точно такова, каквото е, и аз не мога да се самозалъгвам. По същия начин мога да се видя точно такъв, какъвто съм, в огледалото на отношенията с другите. Мога да наблюдавам как говоря с хората: най-учтиво с тези, които смятам, че могат да ми дадат нещо, и грубо и презрително с тези, които не могат да направят това. Аз съм внимателен с хората, от които се страхувам. Изправям се, когато влязат важни хора, но не обръщам внимание, когато влезе прислужникът. Така, наблюдавайки себе си във взаимоотношенията си, откривам колко фалшиво уважавам хората, не е ли така? Аз мога да открия себе си в отношенията си с дърветата и птиците, с идеите и книгите.

Може да притежавате най-големите академични звания, съществуващи В света, но ако не познавате себе си, вие сте извънредно глупави. Самата цел на всяко възпитание е да се опознаем. Без самопознанието, просто да научавате факти или да си водите записки, за да издържите изпитите, е глупав начин на съществуване. Вие може да сте способни да цитирате Бхагават Гита, Упанишадите, Корана или Библията, но ако не разбирате себе си, сте като папагал, който повтаря някакви думи. От друга страна, от момента, в който започнете да се опознавате, макар и малко, започва един изключителен процес на творчество. Откритие е, когато неочаквано се видите такива, каквито сте в действителност: алчни, ядосани, завистливи, глупави. Да видите факта, без да се опитвате да го промените, просто да видите какво представлявате, е едно смайващо разкритие. Тогава можете да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко, до безкрайност, защото самопознанието няма край.

Чрез самопознанието започвате да разбирате какво е Бог, какво е истината, какво е безвремието. Вашият учител може да ви предаде знанията, които е получил от неговия учител, вие може да издържите добре изпитите си, да получите научни титли и т.н., но ако не познавате себе си, както познавате собственото си лице в огледалото, всички други знания имат много малко значение. Учените хора, които не познават себе си, са в действителност неразумни, те не знаят какво представлява мисленето, какво представлява животът. Ето защо е важно възпитателят да бъде образован в истинския смисъл на думата, което означава, че той може да знае как функционират собственият му ум и сърцето му, да се вижда точно такъв, какъвто е, в огледалото на отношенията. Самопознанието е началото на мъдростта. В самопознанието се съдържа цялата Вселена, то обхваща всички борби на човечеството.

 

ВЪПРОС: Можем ли да се опознаем без нечия помощ?

Кришнамурти: Трябва ли да имате вдъхновител, за да опознаете себе си, някой, който да ви стимулира, да ви насърчава, да ви подбутва? Слушайте много внимателно въпроса и ще откриете верния отговор. Проблемът е решен наполовина, ако го разучите, не е ли така? Но вие не можете да разучите изцяло проблема, ако умът ви е нетърпелив и зает да намери отговора.

Въпросът е: За да се самопознаем, не трябва ли да има някой, който да ни вдъхнови?
Е, ако трябва да имате гуру, някой да ви вдъхновява, да ви окуражава, да ви казва, че напредвате, това означава, че разчитате на това лице, и когато то си отиде някой ден, неизбежно ще се чувствате загубени. От момента, в който започнете да зависите от един човек или идея, за да ви вдъхновява, неизменно се появява страхът, следователно това въобще не е истинско вдъхновение. От друга страна, ако наблюдавате как носят покойник, или ако наблюдавате как се карат двама души, това не ви ли кара да се замислите? Ако забележите, че някой е много амбициозен или че всички се покланят на губернатора, когато той влезе, не се ли замисляте? Вдъхновение може да се намери във всичко от падащия лист или смъртта на една птица, до собственото поведение. Ако наблюдавате всичко това, вие се учите непрекъснато, но ако смятате един човек за учител, тогава сте загубени и този човек се превръща във ваш кошмар. Ето защо е много важно да не следвате никого, да нямате личен учител, а да се учите от реката, от цветята, от дърветата, от жената, която носи товара, от членовете на семейството ви и от собствените си мисли. Това е едно образование, което никой не може да ви даде, освен самите вие, и в това е неговата красота. То изисква непрекъсната наблюдателност и ум, който постоянно проучва. Вие трябва да се учите като наблюдавате, като се борите, като сте щастливи или когато плачете.

ВЪПРОС: При наличието на толкова противоречия в нас самите, как е възможно да бъдем себе си и да действаме едновременно?

Кришнамурти: Знаете ли какво представлява вътрешното противоречие? Ако аз желая да върша определено нещо в живота, а едновременно искам да се харесам на родителите си, които искат от мен да се занимавам с нещо друго, у мен има конфликт, противоречие. Е, по какъв начин ще го реша? Ако не мога да реша противоречието в себе си, явно, че не може да има единство между това, което съм, и това, което върша.
Да допуснем,че вие желаете да учите рисуване, защото рисуването е радостта ви в живота, а баща ви настоява да станете адвокат или бизнесмен, в противен случай ще спре издръжката ви и няма да плаща за образованието ви. Тогава у вас се появява противоречие, не е ли така? Е, как ще премахнете вътрешното противоречие, за да се освободите от борбата и присъщата й болка? Докато сте притиснати от противоречието, вие не можете да мислите; значи трябва да премахнете противоречието, трябва да направите или едното, или другото. Какво ще бъде то? Ще отстъпите ли пред баща си? Ако го направите, това означава, че се лишавате от радостта си, че се обвързвате с нещо, което не обичате. Но това ще реши ли противоречието? От друга страна, ако се противопоставите на баща си и кажете: „Съжалявам, не ме интересува дали ще трябва да прося или да гладувам, но аз ще рисувам", тогава няма противоречие, тогава съществуването и действието стават едновременно, защото знаете с какво желаете да се занимавате и го вършите с цялото си сърце. Но ако станете адвокат или бизнесмен, въпреки че вътрешно горите от желание да сте художник, тогава през целия си живот ще бъдете ограничено, уморено човешко същество, живеещо в мъка, в разочарование, в нещастие, което е погубено и погубва други хора.
Това е много важен въпрос за вас, за който трябва да помислите, защото като пораснете, родителите ви ще искат от вас някои неща и ако не сте съвсем наясно със себе си и с какво наистина искате да се занимавате, ще бъдете отведени като овце на заколение. Но ако откриете с какво обичате да се занимавате и ако му посветите целия си живот, тогава няма противоречие и в това състояние вие сте това, което вършите.

ВЪПРОС:Трябва ли да забравим задълженията си към родителите, в името на това, с което обичаме да се занимаваме?

Кришнамурти: Какво имате предвид с тази необикновена дума „задължение"? Задължение към кого? Към родителите си, към правителството, към обществото? Ако родителите ви кажат, че задължението ви е да станете адвокат и да ги издържате, а вие в действителност желаете да станете саняси, как ще постъпите? В Индия положението на саняси е сигурно и почитано, така че баща ви може да се съгласи. Ако облечете дрехите на аскета, вие вече сте станали голям човек и баща ви може да търгува с това. Но ако желаете да работите с ръцете си, ако искате да сте обикновен дърводелец или грънчар, който прави красиви изделия от глина, тогава къде остава задължението ви? Може ли някой да ви каже? Не трябва ли да помислите много внимателно, самостоятелно, и да предвидите всички последствия, за да можете да кажете: „Аз чувствам, че това за мен е правилният избор и се придържам към него, независимо дали родителите ми са съгласни или не?" Не просто да се съобразявате с искането на родителите ви и обществото с какво да се занимавате, а да помислите за схващането за дълг, да видите много ясно кое е вярно и да му останете верни през целия си живот, въпреки че това може да означава гладуване, бедност, смърт - за това в голяма степен е необходим разум, способност за възприемане, проницателност, а също и много любов. Разбирате ли, ако вие издържате родителите си само защото мислите, че това е ваше задължение, тогава вашата издръжка е нещо, което се търгува на пазара, тя не е значима, защото в нея няма любов.

 

ВЪПРОС: Колкото и много да искам да стана инженер, как мога да уча инженерство, ако баща ми е против и не желае да ми помогне?

Кришнамурти: Ако вие настоявате в желанието си да станете инженер, даже ако баща ви ви изгони от къщи, да не би да искате да кажете, че няма да намерите начини и средства, за да учите инженерство? Вие ще просите, ще отидете при приятели. Господине, животът е много странен. В момента, в който вие сте съвсем наясно с какво искате да се занимавате, се случват разни неща. Животът ви идва на помощ - някой приятел, роднина, учител, баба ви, някой ви помага. Но ако се страхувате да опитате, защото баща ви може да ви изгони, тогава сте загубени. Животът никога не идва на помощ на тези, които се поддават на някое искане от страх. Но ако вие кажете: „Аз наистина желая да се занимавам с това и ще продължа да го правя", тогава ще установите, че се случва нещо чудотворно. Може да гладувате, да се борите с трудностите, но сте достойно човешко същество, а не просто една имитация, и в това се състои чудото.

Разбирате ли, повечето измежду нас се страхуват да разчитат на себе си и аз разбирам, че това е особено трудно за вас, младите, защото в нашата страна няма икономическа свобода, каквато има в Америка или в Европа. Страната е свръхнаселена, така че всички бързо се предават. Вие питате: „Какво ще стане с мен?". Но ако проявите упорство, ще установите, че нещо или някой ви помага. Ако наистина се съпротивлявате на всеобщите изисквания, тогава придобивате индивидуалност и животът ви идва на помощ.

Знаете ли, в биологията има феномен, наречен „случайна разновидност", което представлява неочаквано и спонтанно отклонение от вида. Ако имате градина и се занимавате с отглеждането на даден вид цветя, някоя сутрин може да установите че от този вид е произлязло нещо съвсем ново. Това се нарича случайна разновидност. Понеже е нещо ново, то се различава и градинарят проявява особен интерес към него. И животът е нещо подобно. В мига, в който се осмелите, нещо става с вас и около вас. Животът ви идва на помощ по различни начини. Вие може да не харесате формата, под която тя идва при вас - това може да е бедност, борба, гладуване - но когато предизвикате живота, започват да се случват разни неща. Но, разбирате ли, ние не желаем да предизвикваме живота, предпочитаме да играем една сигурна игра, а тези, които играят сигурна игра, умират много сигурно. Не е ли така?